Вървя си аз по главната и така съм се настроила на вълна "Докога ще е така", че се усещам чак тогава, когато някой ми дърпа чантата.
- Ало, госпожо, както си я подкарала, не знам накъде ще те завее вятърът? Добре, че не си на кръстопът без светофари, щото можеше да освежиш гумите на някоя кола.
- Ти мен за каква ме смяташ, а? От роднините ми никой няма жълта книжка. Знаеш, всичко е динамика. Удрят те от едната страна и нямаш време да реагираш.
- Съгласен съм с теб. Как е малкото ти име?
- Бони, Бони съм.
- Слушай, Бони! Ако искаш да знаеш, и мен ме е завъртяла шайбата, та се въртя на трийсет и шест оборота. Почивай си, ако искаш! Главата ме боли на тема "Съвременност". - Не си съвременен - казва жената. Ей го на, Гъделичков! Обиколи света. Гъбав е с валута. Взе два апартамента за себе си, за сина си и чак за внука си. Продал бил и къщата на село. Щял да строи вила в Родопите. Колкото за нас, апартамент си имаме. Обзаведени сме най-съвременно. А тя като рекла: "Вила, та вила искам!" Ами ...