Имало едно време... Не, по-скоро се случило в наши дни...
Та имало едно момченце – Богдан, само на мама и на татко, дълго чакано бебе. Затова и било добре обгрижвано, да не кажа глезено от тях. Всяка прищявка била закон, всяко желание – изпълнявано...
Ненаказвани били безбройните щуротии и пакости, доброто майчино сърце затваряло очите си за някои неща, които били нередни.
И така, година след година станало време Богданчо да тръгне на училище. Но нали не бил свикнал да има някакви грижи и задължения, училищния живот хич не му харесал и понеже знаел, че всичко му е простено, никак нехаел да учи.
Още от сутринта майката трудно го вдигала от леглото, насила влизал да се мие в банята, отказвал да облича дрехите си и винаги бързали, за да не закъснеят. В училището Богдан също бил небрежен, не можел да стои дълго на своя чин, не слушал с интерес учителката и обявил буквичките и цифрите за свой личен враг.
Всеки опит – от говорене с добро, до наказания, да се вразуми малкия калпазанин били не ...