1 sept 2012, 22:57

Тайната

825 0 0
2 мин за четене

           

                                                       ТАЙНАТА

 

    Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.

Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.

Не може да бъде! - промърмори шефът.

Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид.

Проверихте ли навсякъде?

Навсякъде, Шефе. По цялото земно кълбо. Слизахме и на дъното на океана. Облетяхме всички планини. Полюсите. Пустините. Надничахме къде ли не! От човека ни вест, ни кост.

Глупава работа. – каза Шефът и запали случайно намерил някъде из тенекиените си джобове фас, останал от преди хиляди години – от ония времена, когато служеше на човека като обикновен андроид-портиер в един първокласен хотел. - Да изчезнат до един! Същата загадка както преди много години, когато в Америка за нула време измряха стотици хиляди първокласни човеци, дявол знае от какво! Помниш ли, Феро?

Помня, как да не помня! – отвърна по-малкият във всяко отношение андроид. Тогава поне градовете останаха непокътнати. А сега - нищо. Нито хора, нито градове. Само тук-там малко зеленинка и дребни животинки.

Да, а – каза загрижено Шефът. - Още една голяма въпросителна. Втората за десет хиляди години. Запечата ли всичко в електронния си мозък, Феро?   

Да, Шефе. – отговори чинно другият андроид.

Да се омитаме. Няма вече какво да правим тука.

Двамата тръгнаха обратно към летящата чиния във форма на пура.

Врата хлопна след тях и чинията се стрелна фотонно към най-цивилизованата звезда от съзвездието Копито, където щяха да съобщят втората голяма сензация от десет хиляди години.

  А всъщност нямаше никаква сензация.

Някога – уважавани жреци от племето Тигуалапачи откриха отровен газ с мигновено действие, който случайно изпуснаха и затриха населението от стотици хиляди квадратни километра площ. Загинаха и те и така отнесоха тайната със себе си.

 Много години по-късно други учени, с голям авторитет, синтезираха същия опасно отровен газ, разнесоха го по земното кълбо с още по-опасни средства.

 Загина всичко живо.

 Загинаха и те.

 Този път не беше случайно.

Но и така да бе, какво значение вече имаше за андроидите и чинията във форма на пура.

  Тайната си остана тайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...