ТАЙНАТА

    Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.

Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.

- Не може да бъде! - промърмори шефът.

- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид.

- Проверихте ли навсякъде?

- Навсякъде, Шефе. По цялото земно кълбо. Слизахме и на дъното на океана. Облетяхме всички планини. Полюсите. Пустините. Надничахме къде ли не! От човека ни вест, ни кост.

- Глупава работа. – каза Шефът и запали случайно намерил някъде из тенекиените си джобове фас, останал от преди хиляди години – от ония времена, когато служеше на човека като обикновен андроид-портиер в един първокласен хотел. - Да изчезнат до един! Същата загадка както преди много години, когато в Америка за нула време измряха стотици хиляди първокласни човеци, дявол знае от какво! Помниш ли, Феро?

- Помня, как да не помня! – отвърна по-малкият във всяко отношение андроид. Тогава поне градовете останаха непокътнати. А сега - нищо. Нито хора, нито градове. Само тук-там малко зеленинка и дребни животинки.

- Да, а – каза загрижено Шефът. - Още една голяма въпросителна. Втората за десет хиляди години. Запечата ли всичко в електронния си мозък, Феро?   

- Да, Шефе. – отговори чинно другият андроид.

- Да се омитаме. Няма вече какво да правим тука.

Двамата тръгнаха обратно към летящата чиния във форма на пура.

Врата хлопна след тях и чинията се стрелна фотонно към най-цивилизованата звезда от съзвездието Копито, където щяха да съобщят втората голяма сензация от десет хиляди години.

  А всъщност нямаше никаква сензация.

Някога – уважавани жреци от племето Тигуалапачи откриха отровен газ с мигновено действие, който случайно изпуснаха и затриха населението от стотици хиляди квадратни километра площ. Загинаха и те и така отнесоха тайната със себе си.

 Много години по-късно други учени, с голям авторитет, синтезираха същия опасно отровен газ, разнесоха го по земното кълбо с още по-опасни средства.

 Загина всичко живо.

 Загинаха и те.

 Този път не беше случайно.

Но и така да бе, какво значение вече имаше за андроидите и чинията във форма на пура.

  Тайната си остана тайна.