Приближих се до количката-книжен щанд...

            С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам  трилогията на моят най-добър и единствен приятел, който повярва в мен и ме накара и аз да повярвам... Благодаря ти от сърце мили мой...Мариам ''

Буквите затанцуваха пред очите ми

-Кирие, имам същата книга на английски и арабски език - ме осведоми продавачът - Ето ги

Брекна нейде из количката, порови и извади двете книги

- О. останали са са само тези...

Обикновен трик на продавачите, си помислих

- Ами, ако искам по три екземпляра, как ще ми намериш - засмях се

Той ме погледна сериозно, набра телефон и поръча

- До, 10-15 минути са тука ...

И наистина  моторетка-куриер ги донеса,.. разплатих се, благодарих и тъкмо да тръгна

- От същата жена има и още две книги,.. някакви разкази и другата писма,.. искате ли ги - информира ме куриерът - До полувин час ги имате

Кимнах с глава утвърдително...

Стана ми весело,... охарчих се,.. вместо да пия бира и да слушам празни приказки, аз купувам книги...Продавачът ги овърза добре, сякаш ще пътуват при авторката си, доволен от алъш-вериша си за днес, пожела ми приятно четене и пак да наминавам при него.

Прибрах се в къщи и се зачетох,... нистина 101 страници от един живот, прочетох я на едн дъх..

От другите корици ме гледаха любопитно очите й.. Охо, то станало 22 часа,.. ще се обадя на нашите

- Мамо, тате,..днес купих книги от Мариам, нали си спомняте сирийката-гъркиня,.. да, дето замина за Лондон за докторантура... Утре ще ви изпратя първият том на арабски и английски, интересно е

Не знаех, да се радвам ли,.. да се съжалявам ли.

Взех гръцлият екземплар и попитах в работата уж най-интелигентните момичеата

- Случайно да сте чели тази книга,... интересна изглежда

- Петро, сега чета Минутите на Куельо,.. някой друг път...

- О,не,.. сега съм на вълна Чарлс Буковски, препоръчвам ти го,много е известен - допълни другата

Подредих книгите с лице снимката й, и все като минавах покрай рафтовете на библиотеката  в хола ,  казвах с усмивка и намигвах с око

'' Калимера, писателко,... Гуд морнинг, дарлинг...''

              Днешният неделен ден още от сутринта се очертаваше природно тъп...

Закусвам, пийвам кафето, грабвам фотоапарата и  където ми видят очите си мислех...

Стори ми се по плочките да потропват колелца на пътнически куфар... Някой се мъчи да отключи входната врата,... да, ама винаги оставях нощно  време ключа в ключалката...

Кой ли пък е,... крадец,... кой може да има ключ, само Мариам,.. ти ли си ...Мариам

През шпионката на вратата се очертаваше лицето й...

- Мариам, скъпа, ти се завърна,.. защо не се обади, щях да те посрещна... Не стой така...

Зацелувахме се, сграбчих я и я понесох на ръце в хола, дотътрих и куфара й...

- Да, Петро,... върнах се там, от където тръгнах преди време,... Къде другаде мога да отида,... имам тук само теб,... Имам да ти казвам толкова много неща...

Стои ли още моята спалня Петро,... там ли е Панда - и Мариам се разплака като  малко дете - Искам да ги видя,.. двете години ми се сториха векове, сякаш бях отново в изгнание

Прегърнах я и все още хлипаща я пренесох в спалнята...

Погали плюшената панда,.. отвори гардиероба, погали блузи, панталони, разноцветните бурки в кафяви нюанси,...

Винаги прибърсвах праха из стаята, бях сложил тоалетни сапуни  или пръсках из гардиероба дезодорант, ей така за мое удоволствие...

Тя разкопча ризата си, свали панталона, измуши през ръка сутиена си,...

- Мариам, изкъпи се,.. кърпиите са тук,.. почини си,... аз ще направя закуска, кафе, чай - запелтечих като замаян и се запътих към вратата

Тя ме изпревари, завъртя ключа в ключалката..

- Не, Петро, никъде няма да мърдаш,... искам ти да ме изкъпеш,... да се изкъпим двамата заедно - шепнеше тя, и се  притисна до мен

Разсъблече ме набързо и поведе към банята...

Опипвах ме се под водните струи, за да проверим дали все още всичко си е на мястото...

Скимтяхме от удоволствие,... Най-после отново бяхме заедно...

Принесохме любовната си игра на спалнята,...

Плюшената панда ни гледаше с полуспящите си питащи  очи '' Какво правите бе луди хора...''

Чувахме само ускореното туптене на сърцата си и усещахме потръпващите си тела

Гледахме се в захлас и ръцете ни шареха по телата ...

- Петро, момчето ми,.. трябва да решим нещо много важно и сериозно...

- О, не... в това голо състояние нищо важно не можем да  решим... Потърпи още  пет минути,... обличаме се, закусваме и тогава сериозните неща, момиченце мое...

Пет минути само на думи,... зажаднелите ни за ласки тела отново тръпнеха от любов...

             Заехме обичайните си места в хола...

- Петро, ти си единственият ми близък и любим човек... Няма с кого друг да споделя радост, очакване, подкрепа...Очаквам отново да ме подкрепиш и бъдеш до мен.

Аз защитих Докторската си степен по психология,... Въз основа  на статиите, публикациите  ми преди това и сега , ми предложиха работа във Фондацията и към Държавна комисия,... и ще мога да чета лекции... Аз успях, Петро - говореше тя тихичко и уверено - За успеха ми имаш и ти голяма роля, подкрешяше ме и ми вярваше...От хонорарите, от книгите , заделих паунди за модерно жилище в Лондон, реших да продам апартамента тук ... Не ми достигат  60 хиляди евро, 50 хиляди паунда, за финализиране на сделката, не искам банкови кредити. Освен теб нищо друго не ме влече тук,.. искам да оставя лошите спомени тук и да заминем за Лондон двамата... Ще намерим работа и за теб, първоначално можеш да ми бъдеш  технически асистент, имам право на такъв...

И искам дете от теб,...трябваше с това да започна,.. ти си мъжът който с любов и тършение ме вдъхновяваше тези години,...Искам този мъж да бъде до мен занапред в живота ми и баща на децата ми...

Усещах длънта й да потреперва в моята...

Какво да й кажа, абсолютно е права...

А какво и мен се свързва с Гърция или Атина, нищо,.. работа има навсякъде, стига да ти се работи

И какво, да ревнувам  от успехите на бъдещата си съпруга, че тя е известната и водещата а аз технически секретар и помощник,... нали ще се допълваме взаимно в новата ни работа...

Размърдах се несигурно..

Прелетяха минали кадри пред очите ми,... тя с бурка, тъмни слънчеви  очила,... или в приемната на кабинета като европейска жена, а навън сложила маската за безопастност,.. или с клин и горнище на плажа,...или денят преди да замине за Лондон, ..лежим голи на спалнята и сякаш не ни е до това, и не го направихме от вълнение, от неизвестност за бъдещето,...

А сега, нали все си мислих, че говорим за всичко друго, но не и за бъдещето,... ето то е пред нас

- Да, Мариам,... ще те последвам  в Лондон, и мен тук нищо не ме спира,... дали ще ревнувам, че жена ми е известна ли, напротив ще ми бъде приятно, че е успяла,... ревност е ако се подлъжеш по някой и забравиш за семейството си....Сега, моето мнение е , че има застой в цените, и те ще се вдигнат до 6 месеца или година,.. не го обявявай сега за продан, изчакай. Аз имам в банката 60 хиляди евро, ако трябват по-вече майка и татко ще ни помогнат финансово....

Колко време имаме...

- Около 25 или 30 дни, това ми е отпуската от там ... - прошепна тя

- Даже, ако имаш мебели, книги в твоето жилище няма да ги изхвърляме а на етажа си имам същото разпределение, ще ги съхраним там... Татко и мама имат доста приятели ще ги поканят тук на гости и ще ремонтират всичко...А ти утре само трябва да идеш и маркираш какво ще вземеш и какво да се изхвърля....

- Не сама Петро,... ще идем двамата

Даан,.. даан,.. даан,.. даан.. часовникът на църквата отброи четери удара,... четери часа следобед е,

как бързо и неусетно  лети времето...

- И  кое остана нерешено,.. кое трябваше да е първо а остана последно - с шеговит глас попитах

Очите й бяха в радостно сълзи и  гальовно се притисна в мен..

- Защо не се обадиш на Агенцията за недвижимости да придвижат сделката,...утре имат парите

- Петро, миличък, така съм щастлива - радостно възкликна тя и ме обсипа с целувки

Пусна СМС към Агенцията и след малко получи потвърждение...

- Ела сега да поработим и по най-важната задача, скъпи ми Питър,...