Така е най добре за всички  

I-ва част

В обширния офис на „Държавна безопасност“(State Security, SS) цареше полумрак. Оскъдната светлина идваше предимно от многобройните монитори, зад някои от които се наблюдаваха съсредоточени лица. Гръмовержецът беше едно от тези лица. Той стоеше замислен пред своя 34 инчов екран, а бръчката между очите му ставаше все по дълбока. Колкото и да му се искаше всичко да протича гладко и лесно, това все не се случваше. Досадните проблеми,  плод на случайности, недоглеждания и грешки, или на някаква комбинация от тези фактори, смущаваха ритъма на уж добре смазаната машина на дълбоката държава и дори можеха да причинят аварии. А работата на тези като Гръмовержеца беше това да не се случва.

Агентът четеше досието на някой си Джон Уилямс. Запознаваше се с моменти от случай, който щеше да бъде разяснен подробно на предстоящото заседание.  Индивидът беше 32 годишен, женен, без деца, среден на ръст, видеомонтажист фрийлансър, с доход за миналата година 35 765 долара - обикновен мизерник, средняк и загубеняк, нищо особено. Приличаше на... ами на средняк. Та точно този човечец, криещ се под псевдонима Прометей, бе дръзнал да извършва антидържавна пропаганда в социалните мрежи, опитвайки се да просвещава населението в някои от похватите за психологически и социален контрол, използвани от службите.

-Обикновените хора трябва да си гледат обикновения животец, грижите и проблемите, които властта им осигурява, за да не надигат глава и да започват да мислят за глупости. Иначе смущават Реда, причинявайки загуби за Държавата. -разсъждаваше Гръмовержеца  -Ако се случват разкъсвания в Системата, винаги стоварват вината на службите, което означава, че държат отговорни хората като мен.- довърши мисълта си той. Доколкото беше подочул, не се беше случило нищо кой знае какво, особено на фона на други, далеч по сериозни инциденти, но все пак това бе лош атестат. Знак, че нещо в  прецизно проектирания социален механизъм не работи добре. Гръмовержецът се върна към досието.

Собствен дом, няма кредити, - продължи да чете той с нарастващо раздразнение - работата е ясна, този Джон Уилямс имаше твърде много свободно време и твърде малко проблеми и стрес. Дори само леко да отпуснеш повода, плебеите почват да ти се качват на главата.- изскърца със зъби Гръмовержеца и неволно издаде широката си челюст напред.

-Копеленцето няма и деца- отбеляза след още един момент. Явно въпросният Джон Уилямс не беше просто безполезен, а направо вредител, сеещ смут и хаос във виртуалната среда, която отдавна бе станала по значима от реалната. - Вместо да си гледа отрочетата и да си изплаща кредитите, като всички останали, тоя копелдак чете книги, които не са за неговата селяшка кратуна и извършва подривна дейност - раздразнението на Гръмовержеца набираше сила, също както червенината по бичето му лице. -На всичкото отгоре се шири в собствен дом, докато смирените изплащат апартаментите си десетилетия и не мрънкат!  Има нещо принципно сбъркано в тази уж софистицирана система, щом се позволява това!  Непрекъснато се налагат кърпежи, струващи енергия и средства, които биха могли да отиват за друго - помисли си той. Може би демократичният параван все пак излиза твърде скъпо и в крайна сметка обикновеният тоталитаризъм е по просто и по рационално решение, питаше се агентът, но понеже все пак беше прагматик, прекрати тези размишления и насочи вниманието си отново към случая.

Очите му се плъзгаха по описанието на психопортрета на въпросния Уилямс. 95% хетеросексуален, със силно изразено либидо, холерик с над средното ниво на невротичност, висока интелигентност, креативен, но и с ниво на параноя над нормалното, иначе с високи критерии за себе си и живота си.

-Ясно, няма да е никакъв проблем да бъде смачкан като бълха! - усмихна се злорадо Гръмовержеца. Той изпитваше огромно задоволство, граничещо с чиста радост, когато Системата поставяше подобни индивиди на мястото им. Тържество на Реда над Хаоса, на естествения природен ред, на волята на силните над домогванията на слабаците, които текущата система толерираше твърде много.

Той усети нечие присъствие зад себе си. Хадес стърчеше със своите метър и деветдесет и пет сантиметра ръст над седналия Зевс и индеферентно наблюдаваше екрана. Телосложението му беше по скоро слабо, а сивкавите му очи грееха в полумрака.

-В пет имаме съвещание относно този пич. -започна той кимайки с глава към досието на екрана. - Запознаване със случая. Но подочух, че директивите са да се пипа фино. -добави Хадес.

-Окей. - недоволно изръмжа Гръмовержеца. -Малко ме засърбяват ръцете от тези кадифени ръкавици, но щом директивите са такива, какво да се прави? - той направи иронична гримаса и разпери ръце в привидно безсилие.

-Ние сме просто изпълнители, Зевсе. -усмихна се Хадес, оголвайки едрите си бели зъби. -Някой ден може би ще имаш удоволствието еднолично да решаваш съдбите, но не сега. - в тона му се долавяше премерена ирония.

Гръмовержецът изсумтя неопределено и се обърна към монитора.

***

Точно в 17:00 часа в заседателната зала присъстваха всички, които трябваше да присъстват. Агентите седяха на въртящите се столове около овалната маса, в очакване на началото на срещата. Повечето бяха извърнати към видеоекрана и облегнати назад, някои в шефска поза с небрежно кръстосани крака. На екрана се мъдреше снимката на Джон Уилямс и част от текста на досието му. Емоцията, четяща се по лицата на агентите, варираше от леко отегчение до досада.

Един от присъстващите, когото наричаха Кронос, се изправи и започна делово и отсечено:

 -Господа, случаят, който ще обсъдим, е прехвърлен на нашия отдел от най високо ниво. Досега със него се е занимавала служба „Социална стабилност“(Social Stability, SS) , с нейната мрежа от подизпълнители. След продължителна серия от неуспехи, довели до състояние на хаос и обществен скандал, случаят е иззет от нашите колеги и прехвърлен на „Държавна безопасност“(State Security, SS), т.е. на нас.

Ние знаем колко важен за държавата е контролът върху публичния дискурс и информационните потоци. Това стои в основата на Реда и Стабилността в обществото. Този контрол се извършва посредством похватите, с които всички ние сме добре запознати, и които се извършват от агентите, служителите и сътрудниците на различни нива в дигиталните мрежи и обществото. - говорещият се наведе напред и се облегна с двете си ръце върху лъскавия плот на масата, в опит да подчертае важността на това, което щеше да каже:

-Ето защо е толкова важно преобладаващата част от населението винаги да остава несведуща за тези похвати. Това е гаранция за стабилността на държавата и обществото. Този индивид -агентът се обърна към видеоекрана и погледна към стоящата там снимка на Джон Уилямс, - проявава несъответстващ на социалния му статус интерес към науките за въздействие върху информационните, социални и психологически процеси и упорито и настойчиво се опитва да провежда пропаганда по въпроса в социалните мрежи. Явно се изживява като някакъв просветител. Прометей, даряващ огъня на познанието на хората. -с пренебрежение добави Кронос и енергично се обърна обратно към аудиторията -Сами разбирате колеги, че това е неприемливо.

-Доста дръзко дори.-отбеляза един от присъстващите, около 35 годишен, русоляв, облечен в тъмна риза и сива вратовръзка, с прякор Аполон.  -Човекът не се ли страхува от неприятности, все пак?

-Или е твърде глупав, или откачен - добави персонаж на около четиридесет и пет години с добре поддържана черна брада и пригладена назад с помощта на гел коса, докато премяташе химикалка между пръстите си. Това беше Арес. -Дори и за далеч по малко късметът в живота ти угасва. -довърши той.

-Ще ви спестя предположенията -взе думата Кронос -на индивида не му пука, той играе ва банк, така да се каже. В продължение на години той е осъзнавал, че живее в контролирано общество, каквото лицето не одобрява, още по малко пък приема отредената му роля в него. Либерал - добави говорещия с пренебрежение, сякаш това обясняваше всичко.

-Всичко е ясно-възкликна в полумрака друг, на име Танатос, и щракна с пръсти. -Тази зараза трябва да се чисти.

-Нещата са изтървани отдавна -поясни Кронос. Поради необмислените действия на колегите ни от „Социална стабилност“ проблемите са се натрупвали във времето и се е стигнало до тази каша. Случаят е добил публичност и е прераснал в политически проблем. Станал е достояние на мнозина, с него са запознати както политици, така и обикновени хора. Някои сътрудниците по този случай се явяват негови приятели, близки, роднини, дори съседи, така че има и емоционална ангажираност. Както и риск от по нататъшно изтичане на информация. - добави той натъртено -Не може да се действа директно.

-Каква е текущата стратегия по този случай? - въпросът идваше от мъж около петдесетте, с очила и тъмен костюм, и с прозвище Уран.

- „Приземяване“. Обвързване на индивида с грижи, зависимости и проблеми, принуждаването му да се бори за оцеляването си и това на семейството и децата си. Създаване на несигурност в живота му и натикването му в класата на прекариата, така, че да няма възможност, енергия и желание да развива антидържавна дейност. Насаждане на комплекси и неврози. Деградация.

-Вкаран в стадото значи. - поясни Аполон.

-Да, семейство, отговорна и добра съпруга-Кронос се усмихна ехидно -  деца, дом на изплащане, недостиг на пари, кредити, нерви, проблеми, семейни скандали и изневери от страна на благоверната, денонощна работа, стрес, овъртайм, неврози, съмнения, комплекси, ядове, язва, вероятно развод и загуба на жилище и т.н. - все нормални неща от живота на обикновените хора  - ехидната усмивка на Кронос вече беше стигнала до ушите му. -Трябва да върнем заблудената овца в стадото, в лоното на Цивилизацията - завърши той самодоволно.

- Явно досега това не се получавало много добре...  -отбеляза очилатия Уран. От колко време датира случая?

След кратко мълчание водещия отговори:

-Така е, не се е получило. Както споменах, действията на некадърници направиха този случай почти хроничен. Но това не е причина да мислим, че ще представлява особена трудност за нас.

-Не споменахте, от колко време е ситуацията? - повтори въпроса си Уран.

-От пет години и нещо. -сухо и лаконично отвърна водещият срещата Кронос.

В залата се чуха подсвирквания и приглушени възгласи на изненада.

-Позор! -възкликна тъмнокос мъж с квадратна челюст и черна блуза под която се очертаваше внушителна мускулатура. -И това ми било Система!- същият, известен като Херакъл, продължи с възмущението си.

Разнесоха се и други подобни възгласи.

----------------------------------------------------------------

Край на първа част