Скоро станаха три години, откакто се взеха младите. Калина излезе добра снаха. Разговорлива и лъчезарна. Тялото ù се виеше като фиданка и предизвикваше завистта на жените от квартала. Прочу се с доброто си сърце. Петрана, нейната свекърва, я обичаше като собствена дъщеря. И сега, тя беше щастлива, че снаха ù пееше и играеше под звуците на рока. Свиреха класически рок. Беше Куин. А Фреди Меркюри, за него никой не можеше да оспори данните му на вокалист. Много рано си отиде от земята. Коментираха, че починал от спин, след бронхопневмония. До края на живота си не казвал истината. Малко преди да си отиде, споделил, че е болен от спин.
Гласът на Калина огласяше стаята и кристалните чаши в секцията издаваха някакъв неразбираем звук. Чуваше се леко кънтене, наподобяващо кънтенето на камбана. Петрана тихо влезе в стаята и скрита усмивка се появи на устните ù. Идеше и да заиграе с Калина и двете да полетят в небесната шир, за да се слеят с полета на птичето ято. Да отиде там, където преди години замина Яким. Беше голямата ù любов. Решиха да се свържат завинаги, но той се разболя тежко. Само в чужбина можеха да го спасят. Родителите му бяха заможни. Приготвиха пари и заминаха за Франция. Там били най-добрите лекари. След операцията се възстанови бързо. А беше голям музикант. Свиреше на няколко инструмента. В болницата се запознал с медицинската сестра, която го обслужвала и той останал да живее при нея. Баща ù също бил музикант. Като разбрал за момчето, предложил му да работи при него в нощния бар. Яким свирел и пеел. Младежите в бара много го харесали. И повече не се върнал в България. По-късно писал дълго писмо на Петрана, в което споделил всичко това. Тя дълго го чакала да се върне, но нямала късмет да живее с него. И срещнала Рангел. Набързо се оженили и им се родил син. Но и с него не беше писано да живее На тридесет и пет години се разболя от рак на гърлото и си замина. Остана млада вдовица. Ясен - синът ù, израсна без баща. Тогава тя беше учителка в една детска градина. Момчето излезе добро и разумно. Не ходеше като приятелите си по барове и дискотеки. Помагаше на майка си в къщната работа. Завърши с отличие гимназия. Кандидатства в университета право и го приеха. Завърши го с отличие и сега работеше като съдия в Областната прокуратура. Колегите му го ценяха. Наред с добрия си характер, беше и добър съдия.
С Калина се срещнаха на едно бракоразводно дело. Родителите ù след дълги години брак се развеждаха. Баща ù не подбирал жените. И така се стигнало до развод. Ясен и Калина се харесаха от пръв поглед. Между тях магнетизмът беше голям. Започнаха да се срещат. Пламна силна любов и решиха да се оженят. Щастливи бяха двамата, а още повече Петрана. Те ù даваха любовта, която изгуби за цял живот. Обичаше ги и двамата. Те бяха нейните деца. Никога не ги делеше. Обичаше да им прави изненади. Особено много на Калина. Посрещаха заедно рождените и именните им дни. Но една болка таеше в гърдите си. Защо още си нямаха детенце! Толкова много ù се искаше да хване в ръцете си едно малко същество, което щеше да и каже "бабо." Да го прегърне, да пусне музиката в хола и да играят до насита.
Един ден Ясен се прибра рано от работа и се обърна към майка си:
- Мамо, приготви вечерята, искам да ви съобщя нещо!
Тя го погледна с любопитен поглед, но не посмя да каже нищо. Яденето отдавна беше готово. Застла масата и нареди чиниите. Беше сготвила още от обяд. Чакаше само да си дойдат децата. Калина беше асистент в техническия. Петрана сервира масата и всички седнаха. Храната дъхаше апетитно. Пийнаха по малко аперитивче от домашната сливовица с шопска салата. Беше припекла в тавата пилешки бутчета, които сложи в чиниите, като встрани нареди резенчета от домати и краставички. Всичко беше подредено с вкус. Личеше си, че е голяма домакиня. На масата сложи каната с бялото винце, вътре с лимонови резенчета. Разля в чашите от него и настъпи тишина. Само тихият звук на радиото нарушаваше тишината. За миг Ясен стана и с типичния си за него тембър на гласа започна.
- Мамо, с Калина доста мислихме, когато докторът ни каза, че не можем да имаме деца. След операцията от апендицит тя направила перитонит. В случая той беше категоричен и ние решихме да вземем детенце. Спряхме се на момиченце. Ще носи твоето име.
- Их, сине! Моето име никак не ми харесва. Можете да го кръстите Петя.
- Не, мамо! Петрана е българско име и то ще се казва така.
- Добре, сине, както кажеш!
Вечерта мина с малък резерв от страна на Петрана. Но Ясен беше щастлив, че най-сетне взеха решение. Пък и майка му беше съгласна. Нали на нея щяха да доверят отглеждането на детето.
Процедурата относно вземането му премина бързо. Студентка-ромка раждаше извънбрачно дете. Бащата беше българин и той също студент. Но родителите му не позволявали да се ожени за нея. Взеха го от родилния дом. Кръстиха го Петрана. Всички вкъщи бяха щастливи. И най-вече майка му. Нали си имаше внучка, с нейното име.
Детето стана на три години и един ден Калина се завърна вкъщи изключително възбудена. Беше ходила на лекар и не можеш да повярва. "Не, ще сподели вкъщи" - помисли си гласно. Вечерта, когато Ясен се прибра от работа, тя още от вратата се хвърли на врата му с думите: "Честито, ще ставаш татко".
- Как, ама, не, не може да бъде...
- Може не може, бременна съм във втория месец. Но трябва да отида в болницата за задържане на плода, защото има опасност от аборт.
Ясен се усмихна, но в очите му се четеше тъга. И той забърза да съобщи новината на майка си.
© Мария Герасова Todos los derechos reservados
Страхотна си, поздравления!
Написаното ми въздейства адски много, просълзи ме и същевремено ме зареди с оптимизъм! Продължавай да изливаш музата си, радваш нас- читателите!