30 dic 2007, 8:26

Танцуваме...

  Prosa » Relatos
1.2K 0 0
1 мин за четене
  Танцуваме...

 

Стояхме на дансинга. Танцувахме...

 

И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...

 

Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не сме го правили преди. Но вече танцуваме...

 

Притискам я към себе си. Усещам как въздъхва тежко. Но не от мъка, не от умора. Отпуска се в моите ръце. Оставя ме да водя. А аз никога преди не съм танцувал...

 

Досега слушах музиката. Ще се отпусна и аз. Няма смисъл. Всичко ни е позволено щом като никога преди не сме танцували...

 

Затварям очи. Забравям всичко. Вече не чувам музиката. Нито виждам оркестъра. Усещам я до мен. Усещам моето момиче. Близо до мен. Вече не знам какво правя. Дали го правя както трябва? Дали тя ще забележи, че не следя такта? Няма значение. Танцуваме... друго няма значение.

 

Знам, че това е то. Знам, че не греша. Вече съм сигурен. Не искам да свършва. Не искам да я изпусна от прегръдката си. Няма да го направя. Защото това е тя - моето момиче. А това е нашият танц...

 

Отварям очите си. Тя още е там. Но е тихо. Оркестърът не свири. Музиката е спряла. Хората не говорят. Гледат. Нас. Гледат нашия танц... А тя е още до мен. И не спираме да танцуваме...

 

Усмихвам се. Спирам. Тя ме поглежда. Целува ме. И се оглежда. Вижда, че всички гледат нашия танц. И тя се усмихва. Можем го. Можем да танцуваме...

 

... и ще танцуваме пак. И пак. И пак. О, да... ще танцуваме. Нашият танц.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...