Отварянето на очите съвпадна с усещането за остра, пронизваща болка в гърба и една друга, малко по-слаба – в дясното слепоочие. За кратко се бе изгубил, но вече се връщаше в съзнание. Беше студено, мъгливо и чувстваше странен лепкав вкус в устата си. Понечи да се изправи, но тялото му отказа. Ушите издаваха звук на корабна сирена, във възможно най-горната октава, а ръцете му трепереха като на столетник. Груби гласове, идващи ту от близо, ту от много далеч, проникваха безмилостно в мозъка му.
Две силни ръце го хванаха под мишниците и грубо се опитаха да го изправят, но последните дни на гладуване, побоищата в милиционерското управление във Видин и особено пороят от налагане с тояги, който се изсипа преди малко върху главата, гърба и краката му, го бяха сковали така, че не можеше да помръдне никоя част от тялото си. Последва удар в лицето и псувня, придружена от мазни капки слюнка.
Какво посрещане само! И какво ли го очакваше оттук насетне? Отказа да мисли за това. Още повече, че вече му ...