- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове.
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беше пълна. Този начин беше избрало отчаяното момиче, за да се отърве от безсмисления си живот. Откак се разделиха, ден след ден у нея узряваше намерението да умре. Искаше да е бавно и мъчително, за да плати всичките грехове, които беше натрупала в краткия си престой на Земята. Първоначално мислеше да се запали, но така нямаше да остане тяло, което да оплакват. После реши да се удави. Докато ваната се пълнеше, тя стоеше неподвижно и чакаше краят си. На Иво написа само един смс:"Мило, обичам те! Винаги съм те обичала! Не искам живот, в който теб те няма!"
Когато го прочете, Иво хукна към дома й. Сякаш всичко беше срещу него. Ключът заяде. Движението беше претоварено. Изпусна автобуса за секунда. ...