Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: „Няма! Все аз... Нека веднъж и сестра ми да иде." „Сестра ти ще измие съдовете." „Да бе, колкото ги изми вчера, та пак татко ги изми." „Кофата е твое задължение, а сестра ти я наказах. Веднага отивай!" - отсече съседката и горкото дете, подложено на терор, тръгва...
В моя дом няма такова нещо. Моите деца не ми отговарят. Казвам на малкия: „Изхвърли кофата." „Сега е ред на брат ми... Другия път, маме, аз ще я изхвърля, обещавам." Вдигам кофата и я изхвърлям. Връщам се, те се карат: „Видя ли какво направи, заради тебе пак мама отиде до долу!" Какво да кажа. Много ме уважават децата. И не ми отвръщат грубо.
Друг път моля големия да купи хляб. Историята почти се повтаря. Ставам и отивам за хляб. Връщам се, те пак се карат: „Защо бе, брат ми, все мама?" „Ама нали знаеш, че щях да отида, но тя..."
Много са ми добри децата, възпитани. За да е така, значи, аз съм си на мястото в семейството. Аз съм добра майка, домакиня, съпруга. Ето преди няколко дни казах на мъжа ми да се прибере веднага след работа. Той отговори: „Добре, скъпа!" И вече трети ден го няма. Но не ми отговаря, не ми крещи като някои съседи, да не казвам кои, че ще стана лоша. Не се прибрал значи, няма да готвя. С децата ще хапнем, каквото има в хладилника. Я да взема да изпера чаршафите. Боже, забравих, че пералнята не работи от три месеца. И откъде се развъдиха тези хлебарки? Сигурно от съседите...
Леле, колко съм уморена. Я да си полегна, да дремна малко, работата не е заек, та да избяга. Нали трябва спокойствие, за да растат децата в добри семейства, като нашето. Те ще ми кажат - съседките, че ми били невъзпитани децата. Пребивали от бой техните деца. Ами здрави са, добре гледани. Ако са болни, ще се бият ли? Счупили стъклото на входната врата. Ами като няма игрище, къде да ритат топка? Защо съседите не се погледнат - само викат по децата си. Значи техните са невъзпитани, а не моите...
Спокойствие е нужно, спокойствие. Като се прибере мъжът ми, ще го попитам, кога ще ми оправи пералнята. И дума да не става да пера на ръка, та да се преуморя, изнервя и започна да викам по децата. И без това животът е толкова напрегнат. Лягам си. Откъде намират хората сили за клюки?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
