6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от тях. По челото му се стичаха капчици пот, лицето му беше изкривено в тъжна, едновременно с това гневна физиономия.
Той се мразеше. Не знаеше къде да се дене от злоба... към себе си!
Дъщеря му беше всичко за него, но сега нея я нямаше, а последните му мигове с нея бяха повече от ужасни. Сега беше изпаднал в някакво неопределено състояние на агония, а цялото му същество се бореше с насъбралата се себеомраза.
Навън вече прехвърчаха шарените есенни листа. Под небето бяха увиснали черни облаци, заплашващи всеки момент да изсипят студения си дъжд над къщите. А сухата, напукана от жаркото лято земя плачеше и тръпнеше в очакване това да се случи.
Есента бе настъпила, с нея бе настъпил и нов етап от ж ...