След като отвори очи в миришещата на дезинфектант бяла стая и преодоля мъглата на упойката, Ния веднага се сети за проклятието. Седмица по-рано бе видяла своята бивша съученичка Вяра да пие сама вино, от бутилката, в кварталния парк. Дрехите й бяха опърпани, косата – разчорлена. Бяха си разменили поздрави, после Вяра бе присвила злобно очи и бе казала:
– Кучко, ти ми открадна гаджето!
Ния се втрещи. Не разбираше за какво говори тази явно алкохолизирана жена. После в главата й нахлуха стари спомени… Преди десет години, в гимназията, Вяра излизаше с Манол – строен брюнет с невероятно чувство за хумор, любимец на повечето момичета в класа. Не след дълго въпросният младеж насочи вниманието си към Ния. Двамата се харесаха и сближиха, дори преспаха заедно – малко тромаво се получи, защото бяха девствени, – скоро обаче се разделиха, защото родителите на Манол получиха изгодно предложение за работа в чужбина. Той замина, а Ния остана в България. И така всичко приключи.
Тогава Вяра не бе вдигал ...