Бомбата

гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…

- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…

Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…

- … а - ха…- реагирам неопределено…

- Ти… гаче не знаеш!

Иде ми да го забърша с пачаврата!...

- Не… защо… всъщност… знам…

- Има си хас, пък да не знаеш...

 Наистина не знам – кой да ми каже!

- Ми, да…

- Канени сме на сватба в неделя – нагнетява педя-човекът.

- Казваш да се видим на сватбата – изплюх, ни в клин, ни в ръкав…

- Ама, ти… канен ли си!...

- Нали тази сватба, трябва да е моята...

- Ще има емоции на тая сватба, хи-хи!- хили се лилипута...

Лицето на лейтенанта застина в недоумение от неадекватните ми отговори! Седя проснат на влажната мозайка - главата ми ври, ще се пръсне…

Пропуснали са да ме поканят, махленко! – си мисля.

Тази сватба е насрочена преди хиляда години, не знаеш ли!

Булчинската рокля е ушита, когато младоженката била кърмаче...

Тя знаеше, че няма да се омъжи за мен, още преди да се роди…

Всичко се е знаело, само аз нищо не знам!...

Защото всичко е било една голя-я-я-яма лъжа!…

Дори да ме няма, сватба ще има, разбираш ли!

А ти, ти защо ми казваш неща, дето не трябва...

За да ме боли, нали!

Това е моята сватба, чуваш ли!... Мо-я-та…

А ти, вземи тая пачавра и я заври...

- Айде, размърдай се, стига си подсмърчал!– стресна ме дрезгавия глас на сержант Борисов… Не се обяснявай, всичко знам - оня горе се пени, та пуши… Ние с тебе, ще отидем неканени на тая сватба! Много важно…

- Наказан съм в неделя…

- Това е моя работа…

Ако не бях наказан, сякаш щях да отида!

Борката има физиономия на касапин, тяло на Херкулес и душа на дете! Един от малкото стари войници, дето никога не си позволяват гавра с младите и каже ли нещо, смятай го станало! Наистина ме изведе – и то като патрул към комендант-ството! В това си качеството, извън казармата, патрула е с неограничени права! Има случай, когато войник с комендантска лента арестува пиян офицер…

Борката пусна двамата патрули из града, а ние заседнахме в една сладкарница. Когато понаправихме глави, ми тикна изпод масата артилерийски гръм! Бръкна в другия джоб и подаде капсул–детонатор!...

- Един за тебе, един за мене, айде, тръгваме!

- Къде?!

- На сватба, къде, булка ни чака…

... изтрезнях за секунди…

- С тия играчки жив човек няма да остане!…

- Не ме интересува, нямат си работа на чужда сватба!...

- Борка, там сигурно е пълно с деца, не бива...

- А това, дето те правят, бива, така ли! – и стовари юмрук върху масата.

- Прав си, но другите какво са виновни…

- Другите, не ме интересуват!... Заради тия „другите“, моята кучка ме заряза на втория месец от казармата и легна с първият ми приятел - детето дори не пожали!...

А , така, де го режеш, де се цепи - моя проблем се оказва цвете!…

- Борка, спокойно!... След уволнението, ще оправим работата!...

Пфу,чак тръгнах да оправям другите…

- Бе, човек, не бери грижа, моята е лесна… Тръгваме ли, или да паля фитила!

- Тръгваме!...

Борката не знае квартала, дето е сватбата и го водя по непознати улички към казармата... Когато стигаме портала се усети…

- Според мен, тука сватба няма...

- Дръж се!...

- … ама може и да има…

Вади цигара и щрака запалката, едва стои на крака…

- Слушай, к’во ще ти кажа на тебе: тук не сватба, панаир ще има, ама един мно-о-о-го голям панаир, сещаш се...

Обърна се рязко в гръб, чух свистене на фитил…

Опитах се да дръпна детонатора, той ме блъсна със сила и без да му трепне окото хвърли фишека към КПП-то на портала, откъдето предстой да влезем в поделени- ето…

Фитила е дълъг 30-40 см., т.е. след толкова секунди КПП-то ще хвръкне във въздуха - не искам да си го помисля…

Борката ме хвана за яката и избута през порталната врата, пооправи се и запъти към комендантството да сдава наряда…

За късмет дежурният войник не е в КПП-то…

Бързам  към сградата на поделението, иде ми да тичам, но краката ми са подсечени. В този момент, откъм пехотния полк, се чу откос от калашник… К’во става - там стрелба, тука взрив!... Прекрачвам прага на спалното помещение и… сградата се разтърси!... Поглеждам към портала - хвърчат черчевета и тухли!...

След десет месеца Борката се уволни…

Двадесет и два месеца чакам да ме привикат службите на ВКР-то!...

Спаси ни случайността и некадърното армейско разузнаване - батареята в която служех беше на директно подчинение към Щаба на армията!… След време се чу: военното контраразузнаване било убедено, че изстрелите и взрива са свързани –  това, всъщност, ни спасява…

Споделям тази история... след петдесет години…