Беше октомври и този месец беше много топъл както  всички месеци, през които бяхме заедно ти и аз. Всичко беше като в приказка - бяхме заедно само ти и аз, но ,както във всяка една приказка, идва и лошата част - един ден се появи ТЯ, невинно карасива ! Ти се влюби в нея  още в мига, в който я видя, а аз тогва бях с тебе, но на теб не ти попречи това -отиде, запозна се с нея.  Веднага забелязах, че и тя те харесва! Да, бях права! След няколко дни  разбрах, че сте били заедно една вечер! Простих ти, защото те обичах, а после започнах  да градя наново доверието, което имах към теб. Да, започнах пак да ти вярвам, но явно съм била прекалено наивна да си помисля, че няма да се получи отново! Но пак се получи, аз не си взех поука от предишния път и пак ти простих, но вече се пазих чуствах те много различен и чужд.
 През един октомврийски ден ти ми каза, че се налага всичко да приключи под претекста, че няма как да ми имаш доврие след всичко, което съм направила. Да, беше ми много гадно, постигна това, което целеше - разстрои ме! Имах чуството, че някой беше взел част от мен и се беше подиграл с нея по най-долния начин. Оттогава до сега минаха четири месеца, през които съм живяа със старах и надежда. Надежда , че ти ще решиш, че ме обичаш и че ще се върнеш при мен, а страх, че, ако те няма до мен, ще умра... Един ден това чувство на страх и надежда се развихри в  мен, но вече надеждата беше победена от тъмнината на страха.  Реших, че повече няма да мога да обичам никoга и ме беше страх от всичко, не исках да излизам не исках да ям, не исках да говоря с никoй, едва изкарвах дните - всеки ден беше по-лош от предишния .Чувствах се като в ада. Но един ден реших, че е дошло времето отново надеждата за живот да надделее.  Започнах отново да мисля за живота в бъдеще време, а не в минало свършено и минало несвършено. Една съботна вечер реших, че е дошло времето да се изправя срещу тебе очи в очи и да се опитам да те забравя. Уви, отидох на мястото, в което ходиш ти ,тоест в дискотеката в твоя квартал.  Ти беше там с НЕЯ, ти и говореше нещо  по-същия начин, по които говореше на мен.  Това ме накара да се почуствам използвана. Ти ме видя и дойде при мен с най-голямото си нахалство и ме попита какво се е случило с мен защо не ме е виждал от толкова много време. Тогава ти забеляза празнотата в погледа ми и помоли ТВОЯТА НОВА ЛЮБОВ да ни остави насаме.  Ти ми каза, че никога не си обичал друга повече от мен.  Това ми беше достатъчно страха и надеждата пак да станат едно ниво, но след няколко минутно мълчение ти ми каза ,че вече няма да си с мен по простата причина че сега си с НЕЯ и няма как да се подиграеш с нея. След тези думи аз си отидих и вече бях решила, че е дошъл моментът да ти покажа, че не ме интересуваш(но вътре в мен ми се искаше да извикам със все глас, че те обичам). Аз показах пред тебе, че вече не ме интересуваш, но нали хората казват , че, когато обичаш някой твърде много и  го загубиш ,чак тогава осъзнаваш колко много си го обичал и колко много то ти липсва.  Започна да ме търсиш, да ми казваш ,че ме обичаш, аз исках да ти кажа същото, но си бях обещала, че ще се променя и че повече за нищо на света няма да се върна при тебе, защото отново ще се подиграеш с мен. И сега вече започнах нов живот, в който ти нямаш място. Вече ти ме търсиш и ме молиш да се върна при тебе, че вече си осъзнал, че няма да имаш друга като мен, но късно е, защото вече несъм сама и няма да постъпя така както ти с мен към любовта.