Още помня всеки миг с теб, как вървиш до мен...!
Как ме целуваш...
Всяка сянка, всеки образ мил ми прилича на тебе...
и не зная как да дишам, как да живея без твоите ръце.
И не мога да обичам никой мъж на тази Земя - никой друг.
Искам да те усещам както усещам въздуха,
искам отново да ме галиш както слънцето ме гали сутрин с нежните си лъчи.
Ти си по-красив от залеза и по-жесток от истината.
Но ти пак ме гледаш с този проницателен поглед,
от който лъха само студенина.
А колко пъти тръгвах си от теб - бягам аз от теб...!
Трудно от теб си тръгвах, а колко лесно все ме връщаше... ...