23 июл. 2008 г., 13:59

Ти... 

  Проза
959 0 1
1 мин за четене

Още помня всеки миг с теб, как вървиш до мен...!

Как ме целуваш...

Всяка сянка, всеки образ мил ми прилича на тебе...

и не зная как да дишам, как да живея без твоите ръце.
И не мога да обичам никой мъж на тази Земя - никой друг.
Искам да те усещам както усещам въздуха,

искам отново да ме галиш както слънцето ме гали сутрин с нежните си лъчи.
Ти си по-красив от залеза и по-жесток от истината.

Но ти пак ме гледаш с този проницателен поглед,

от който лъха само студенина.
А колко пъти тръгвах си от теб - бягам аз от теб...!

Трудно от теб си тръгвах, а колко лесно все ме връщаше...
В нищо друго аз не намерих аз, не успях да открия смисъл да го обикна...

А теб ОБИЧАМ!
Но не мога да те принудя насила да ме обичаш ти,

не искам да те изгубя... но няма я в теб любовта..
"Не, не вярвам, че си грешка в живота ми...
       и продължавам в теб да се заричам...!"

© Миглена Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??