Не може да се каже, че той бе обикновено момче... Вече надхвърляше 19 г., което за времето, в което се развива разказът, си беше време за сватба... Но той още не бе намерил подходящата или поне така твърдеше пред приятели и близки. А подходяща имаше... И то не отскоро, просто не бе подходяща за него... Защо? Защото той бе просто коняр в двора на господаря - момче без бъдеще, момче без мечти, без лице, без име, момче за всичко... А тя? Тя бе дъщерята на господаря... Банална история не само на пръв поглед, но и на втори, трети и т.н. Но за да не е толкова кратка историята, се оказва, че момичето е влюбено в конярчето. Нищо неочаквано от подобни разкази... Проблемът, разбира се, идва от това, че момичето всъщност бе сгодено за знатен момък (както бихме и очаквали) и сватбата им щеше да се състои идната седмица. Това наистина разкъсваше конярчето, убиваше апетита му, отнемаше съня му, просто не го оставяше да си поеме дъх, без да помисли за прокълнатата си съдба на бедно момче, което не мо ...