27 abr 2017, 22:00

Тифани

  Prosa » Relatos
1.1K 0 2
1 мин за четене

   Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си. 

    2 часа по късно:

     – Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядосана, но гласът и трепереше.

    – Защото той е... отвратителен... Обижда не само мен, а и мама и братята ми... приятелите ми... – гневът на Тифани започна да се превръща в плач.

    В очите на Лия също засияха сълзи, но тя знаеше, че трябва да е спокойна. 

    – Защо този идиот да те прави нещастна?  Всички толкова те обичаме! Не го ли оценяваш?

     Тифани въздъхна. Лия беше права. Загледа се в сините ѝ очи. Те винаги се усмихваха, дори, когато сърцето ѝ ридаеше. Сълзите не загасяха онзи необикновен, син пламък.

    На сутринта двете момичета отиваха към училище. Тъмнокосия англичанин ги чакаше на оградата. Той се изплю към гуменките на Лия, но не ги уцели. Това не му попречи да се изхили злобно. Изуственият му смях прокънтя в ушите на Тифани. Тъкмо щеше стисне дланта си в юмрук, когато погледна очите на приятелката си. Синият пламък все още беше там. Тифани просто се усмихна и му каза:

   – Радвам се, че днес си толкова щастлив, колкото и аз!

    Грубиянинът гледаше като онемял. Момичетата продължиха  към вратата и избухнаха в смях.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Сотирова Todos los derechos reservados

Знам, че беше твърде кратко, скучно и обикновено.. Исках да напиша нещо, вдъхновено от моето сиво ежедневие, вдъхвайки му малко цвят.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...