27 апр. 2017 г., 22:00

Тифани

1.1K 0 2
1 мин за четене

   Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си. 

    2 часа по късно:

     – Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядосана, но гласът и трепереше.

    – Защото той е... отвратителен... Обижда не само мен, а и мама и братята ми... приятелите ми... – гневът на Тифани започна да се превръща в плач.

    В очите на Лия също засияха сълзи, но тя знаеше, че трябва да е спокойна. 

    – Защо този идиот да те прави нещастна?  Всички толкова те обичаме! Не го ли оценяваш?

     Тифани въздъхна. Лия беше права. Загледа се в сините ѝ очи. Те винаги се усмихваха, дори, когато сърцето ѝ ридаеше. Сълзите не загасяха онзи необикновен, син пламък.

    На сутринта двете момичета отиваха към училище. Тъмнокосия англичанин ги чакаше на оградата. Той се изплю към гуменките на Лия, но не ги уцели. Това не му попречи да се изхили злобно. Изуственият му смях прокънтя в ушите на Тифани. Тъкмо щеше стисне дланта си в юмрук, когато погледна очите на приятелката си. Синият пламък все още беше там. Тифани просто се усмихна и му каза:

   – Радвам се, че днес си толкова щастлив, колкото и аз!

    Грубиянинът гледаше като онемял. Момичетата продължиха  към вратата и избухнаха в смях.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Сотирова Все права защищены

Знам, че беше твърде кратко, скучно и обикновено.. Исках да напиша нещо, вдъхновено от моето сиво ежедневие, вдъхвайки му малко цвят.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...