Сама съм, но ми е усмихнато...
Сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я... онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от двете и страни, а аз вървя като през тунел.
Горещо е, а не усещам жегата, листата ме пазят, лекият бриз откъм морето ме гали толкова нежно, както никой досега не ме е галил. Роши косата ми, повдига и полата ми и ми шепне, че съм източно слънце - палавник немирен, винаги ме изненадва със закачките си
Връща ме в спомените, хлъзвам се по тях и се виждам през едно горещо лято, петнадесет-шестнадесет годишна. Лятото, в което се влюбих за пръв път!
Той беше две години по-голям от мен и се казваше Петьо. Живееше през няколко къщи от нашата.Знаехме се от деца, но през това лято се видяхме с другие очи - очите на големите.
Ходехме цяла компания от махалата на плаж. Цял ден тичахме и лудувахме по пяс ...