Тихо синьо небе

Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели.
Тих лаконичен полъх на вледенена смърт облива приказната белота и я прави още по-прекрасна и омагьосваща.
Почти незабележимо под тънката мъглявина се чернее посивяла плът.
Меките влажни снежинки почти затрупват сенките от мрака и обладават пенестите потоци от кръв,
като ги превръщат в розовеникав прах.
Кристалите омагьосват етерната материя.
Илюзията се руши и заспива в тихия ужас на един загубен самотен вик.
***
Затвори очи... Толкова е тихо...
В кадифени паяжени дантели залеза отнася последната усмивка.
Но аз съм до теб. Точно тук.
Знам, че не ме виждаш. Не плачи.
Докосвам лицето ти с меко светло сияние
и обгръщам топлите ти сълзи.
Вмъквам се в тях и изплувам в съзнанието ти.
Блуждая из съня ти. И не намирам покой.
Писъци от болка и отчаяние горят в мен с пламъка на най-адските огньове
и ме оплитат в мъгла и безпокойство.
Вървя през кристалната гора, покрита със следи от дъжд.
Докосвам се до безжизнените клонки и виждам как те се разтапят.
Всичко гори.
Търся те. Викам името ти.
А ти не идваш.
Но аз съм до теб. Винаги! Точно тук...
И ще продължа да те търся...
Където за мен е час,
а за теб - цяла вечност...
***
Затвори очи...
Нима забрави, че просто сънуваш?
Погледни. Толкова са близо.
Красивите просторни ливади,
които наблюдаваше с часове
всяка сутрин, щом се събудеше.
Гледаше ги и се усмихваше.
Погледни ги. Тях все още ги има. Ти така пожела.
Каква прекрасна илюзия!
Затвори очи...
Държа те в ръцете си... Не, това не е краят.
Всичко едва сега започва.
Пред теб съм. Гледам в очите ти.
А ти не ме виждаш. Но не плачи...
Всяка твоя сълза унищожава цялото ми същество...
***
Милиони звучни светлинки греят в тихото синьо небе.
Носят се над мен като мелодични светулки под замъгления ден.
Прелитат на цели облаци и докосват с хармония и баланс вълшебното сияние.
Разпознавам нещо сред тях.
Разпознавам... теб.
Отвори очи.
Вече не сънуваш.
Аз съм до теб, не помниш ли?
Винаги съм била. И пак ще бъда.
Потърсих те из... тихото синьо небе...
И тук, най-после, си ти...
Но не ме ли помниш?...
Гледам тъжно в очите ти и те прегръщам.
Не знам какво е станало. Не знам кой си.
Но аз бях до теб!
Държах ръцете ти в онази градина...
Не плачи... Толкова много те обичам...

С мноого любов за добрия ми приятел CouNTriX:)
Усмихвай се повече:)