Когато стари хора ти кажат някоя мъдра мисъл, или поучителна история, не отминавай, а се позамисли,  и си речи: „Сполай Господи!“. В нашето село имаше една такава стара жена, чийто живот беше оставил своите видими отпечатъци върху побелялата й коса, изгърбавената ѝ снага, и съсухрените ѝ от работа ръце. В уморените ѝ клепачи се виждаше кротост и мъдрост, а очите ѝ благо се усмихваха. Тя обичаше да разказва живота си, на тези които я наобикаляха, а гласчето ѝ от годините беше изтъняло като на момиченце. Когато разказваше, сякаш паметта ѝ беше на девойка, гледаше през мъничкото прозорче на малкото зимниче, в което беше живяло  голямото ѝ семейство и изричаше цялата събрана мъдрост на пет поколения назад :

          Много завистлива беше наша Бона, много нахална и нищо ѝ не постигаше. То не стига, че мъжът ѝ Данко все вървеше по прищевките ѝ, ми като видеше нещо у някой, и веднага искаше и тя да го има. Да ѝ се чуди човек, от къде у партиен кадър толкова много добродетели!? Имаше наша Бона една братовчедка, счетоводителка в тухларната фабрика, и всяка събота и неделя не пропускаше да ѝ ходи на гости, ей така, само за да види как са наредени. Братовчедка ѝ беше омъжена за селския фелдшер, и понеже него все го нямаше, защото ходеше по домашни посещения на пациенти, двенките се събираха да се наприказват като пъпки.

- Чакай, Боне, да ти кажа пък ние какви покупки направихме с Ясен от София. Гледай, сега ще те почерпя с нещо дето не си го вкусвала! Я седни, седни, яла ли си такива мандарини, без семка са, и виж колко са едри като портокали? – и пренасяше на масата плодовете. – Виж, какви подаръци взехме на дъщерите! В детската градина щели да правят тържество, Снежанка и Дядо Мраз щели да раздават подаръци, и двете рекоха на татко си : „Кукла-булка искаме от Дядо Мраз!“, и кажи как да им откажем? Виж каква разкошна кукла купихме от ЦУМ! А, чакай да видиш блузите, те са от Витошка, тази е за мен, а тази за мама.

- Браво, кака, пък ние с Данко никъде не ходим и нищо не купуваме.

- Е, стига де, нали на море те заведе, хайде сега! Ние тази година ще ходим на „Златните пясъци“, нямам търпение!

          Така минаваше всяка седмица. Всичкото това не произвеждаше пречки и притеснения, ако след това не беше обсъждано с женски плач под завивките на Данко всяка нощ.

- Как така, Данко, ние работим с теб и не можем да си позволим да купим такива неща, а тя може?

- Ти затова ли се ядосваш, радвай се, че сме здрави. – подсмихваше се мъжът ѝ, и се обръщаше с гръб към нея. Той много не страдаше от немотията, защото работеше здраво, за да изучи децата си. Беше готов да яде хляб и сол, но да не дава пари на вятъра. Често роднините на жена му ги канеха  на гости, и когато тръгваха все се оказваше, че Бона е пременена, а той няма какво да си облече. Добре, че вардеше един тъмен панталон в гардероба от сватбата, който му беше още по мярка, и все него обличаше, а после на шега казваше на Бона:

- С тоя панталон може и да ме погребете.

          Наша Бона беше много активна в политиката. Когато бяха на гости на брат ѝ, все за политика говореше, и никой не можеше да ѝ отнеме думата от устата. Тя тачеше брат си и децата му, които по всичко личи, че познаваха вкуса в живота. Племенницата, все говореше, че не иска две деца, а само едно, а племенникът ѝ, все вадеше уиски с лед от хладилника за гостите, и се хвалеше как си намерил долари да го купи от „Корекома“. То пък едно уиски, ракията на Данко беше сто пъти по-добра от него, но нали е бохем и обичаше да има това, което другите нямат, та да се хвали. За това Бона го гледаше с възхита като леля. Съпругът на Бона нямаше с какво да се похвали, дъщеря му беше студентка и изнемогваха, та разговорите с роднините на жена му го отегчаваха и само чакаше да стане време да си тръгват. Обикновено ставаше интересно ако някой извадеше тесте карти да поиграят, но игрите винаги приключваха със спорове, кой-кого е „прецакал“. Един път обаче играта загрубя, не сте виждали кавга между зет и шурей, но Данко не можа да преглътне една обида от брата на жена си, че дъщеря му била влязла в университета благодарение на партията. Това беше началото на края на техните добри отношения. Последваха поредица скандали в къщата на Бона, след което тя получи забрана от мъжа си за посещение в бащината си къща. Това беше официално, но тайно след работа, Бона се отбиваше до брат си, за да види уж майка си. Опитваше се да изглади нещата, но без успех. Брат ѝ беше доста завистлив и дума не можеше да става за извинение и оправяне на отношенията. Вечер се прибираше с малко закъснение и измисляше една голяма опашата лъжа, че се е отбила до една приятелка да уреждат читалищните дела.

          Нещата все се подреждаха така, че в събота наша Бона все ходеше у братовчедка си – счетоводителката, да се видят, както обикновено. За нея празен ден нямаше, все някъде ще се сети да тръгне, само и само да не си е у дома, а свекървата, нека да готви на децата, и да нафталира килимите в гардероба. Ето за това си беше спечелила славата на „хаймана“. Искаше да се похвали, че заминава на пионерски лагер с децата, щеше да ръководи смяната, а братовчедка ѝ трябваше да знае. Щеше да отиде на гости но, когато взе телефона и звънна у леля си разбра, че братовчедката имала ревизия и още не се е прибрала. Язък, щеше да ѝ каже чак като се върне след летния лагер.

          Човек като тръгне на дълъг път и се откъсне от дома, изпуска новините, но после все има от кой да ги разбере. Наша Бона беше най-информирана, тя знаеше във всяка къща какво става, и беше идеален доносник. Доста семейства беше объркала. Тя и работата ѝ беше такава, колко характеристики беше написала, само тя си знаеше. Доста млад народ не можа да се дипломира по-нагоре, а някои не можаха да се реализират, въпреки усилията си. В която и къща да се заженеха момък и мома, все ще намери да каже нещо неудобно за младите пред сватовете.

- Това момиче е от обикновено семейство, и не е добра партия - или казваше  - Това момче не заслужава дъщеря Ви, баща му не е никакъв.

          Така беше дала и оценка за снахата на комшийката си, но се намерил кой да каже на снахата и тя толкова се възмутила, че явила една история от живота на Бона пред махалата. Когато говорим, че жените и девойките винаги трябва да се съобразяват какво говорят и какво правят, то това не се отнасяше за наша Бона. Понесла се клюка, че в един горещ юлски ден Бона била в читалищната сграда, където се намирало кметството. Снахата на комшийката работела като хигиенист и гледала да почисти по-бързо, че след два часа щели да отворят киносалона за прожекция. Това което ѝ направило впечатление било, че Бона била много наконтена, с феерична лятна рокличка. Седяла в кметската стая на един стол срещу кмета. В кметството лятно време нямало вентилатори да охлаждат въздуха, та Бона си веела с един лист хартия на носа, да се разхлажда, и си говорела нещо с кмета. Както си веела с листа, съвсем естествено и без свян си подхванала роклята и започнала леко да си вее с нея и на крачетата. От вида на гледката хигиенистката така се засрамила, че се изчервила, а Бона продължавала да си вее с роклята и да оголва белите си крака. Очите на кмета светели, и той запалил още една цигарка като забравил, че предишната му дими в пепелника. Коментарите в махалата обаче не приключили до тук, селското „кино“ за тази клюка било продължено от една друга кметска служителка, която работела в киносалона. Преди прожекцията наша Бона и кметът оглеждали в киносалона платното за прожекция зад кулисите на сцената. Може би обсъждали да купят ново? Един мъж от поддръжката на читалището на прибежки дотичал, помахал с ръка на  кинаджийката да се приближи и ухилено й зашушукал:

- Ела, ела да видиш какво правят! Целуват се, целуват се, хванал й е ръката.

- Ааамии…, не ща да им гледам резила – рекла жената от киното и продължила да зарежда киноапарата за прожекция.

          Да не мислите обаче, че новините в селото са сензационни, най - обикновени клюки са, кой бил целунал чужда жена, или кой бил починал. Това били нищо и никакви новини в сравнение с тези, след края на летния лагер на Бона …  

          Ревизията на фабриката за тухли приключила с голям проблем. Открити били злоупотребите на счетоводителка, която начислявала заплати на починалите служители във фабриката, и си ги прибирала в джоба. Счетоводителката била глобена и осъдена на 20 години затвор за това престъпление. Като чул новината, Данко рекъл на жена си:

- Аз нали ти казах да не се ядосваш, че не сме богати? Ха сега, реви за братовчедка си! То така стават тези работи - с една заплата. Видя се тя от къде иде кьоравото…

          Спокойно и леко спял нощем под завивките си Данко, защото честно изкарвал парите си, и винаги когато Бона прекалявала с прищевките си, той без учудване я определял с думите:  - То не било в млякото, ами в суроватката …

          23 ноември 2018 г. 21,30 часа