16 sept 2008, 15:02
То се събуди...
16 мин за четене
То се събуди...
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и много го дразнеше. Намираше се в обширна голяма бяла стая, на която стените излъчваха тази дразнещо ярка, бяла светлина. То беше голо, чисто голо. Но какво от това? В главата му минаваха хиляди мисли, хиляди въпроси, нито един отговор.
Какво е то? Кой е? Защо е тук? От къде е? Какво е това място? Защо не помни нищо? Въпросите продължаваха до безкрайност. То се изправи от леглото, и то бе чисто бяло. Легло - ето, знаеше значението на тази дума. Знаеше, че леглото е легло. Първият отговор дойде. „Има надежда" - помисли си То. Стана и тръгна да върви, но не можа да се задържи и падна. „Ох, заболя ме! Болка! Откъде знам тези думи и значенията им, а не знам кой съм, не знам какво съм, от къде съм, защо съм тук! Не мога да се движа! Защооооо?"
Заболя го главата. Направи опит да се изправи, като се набра на леглото, не успя. То удари ядосано с ръка по леглото и извика:
То забърса потта си с ръка, после издаде някакъв стон, не, по-скоро вой, който звучеше толкова тъжно, колкото плач. Очите му се насълзиха. Да, то плачеше. Знаеше и тази дума.
Сви се на кълбо, закри очите си с ръка. Воят, който то издаваше, понамаля. Премина на стенание. После спря. То заспа.
Събуди се от интересна миризма. Отвори очи. Отново тази ужасна светлина. То подуши въздуха, от тази миризма корема взе да му къркори. „Храна!" Поредната дума, чието значение знаеше, но не знаеше защо и от къде. Да, той определено бе гладен, и то доста гладен.
На около два метра от него имаше чисто бели стол и маса. На масата имаше поднос със храна. Тя ухаеше толкова приятно и съблазнително.
То се изправи. Боже, та то не може да ходи. Как ще стигне до храната? Намръщи се. Но коремът му къркореше... не спираше да къркори. Гладът бе обзел цялото му съзнание. То стъпи на белия под. Поколеба се. „Там има храна, аз съм гладен. Трябва да стигна до там. Трябва. Трябва. Трябва да ям нещо." То се изправи. Запази равновесие, като разпери ръце. Опита да пристъпи напред, вдигна единия крак, поколеба се. После плахо стъпи. Първата крачка. Опита да премести другия крак, но той се бе вдървил, не мръдна. Опита пак, вдигна го и се строполи на земята. Удари се в леглото. Почна да лази. Лазеше стремително към масата с храна. Стигна до стола.
А сега? Набра се на стола. Приятната миризма му даваше сила. Хвана се и за масата, за да си помогне. В крайна сметка успя да седне на стола. Беше се отново препотил. Това нямаше значение сега, нали бе стигнал до желаната храна. Също така въобще не му пукаше, че при падането му си бе ударил рамото в леглото и сега то бе синьо и го болеше. Но гладът бе по-силен. То погледна подноса, в паничката пред него имаше превъзходна зеленчукова супа, в друга плитка чинийка имаше свинска пържола с картофи и салатка от домати и краставици за гарнитура. В една кана имаше направен айран. Той си наля в една от чашите, които стояха около каната. Той си взе питка от една панерка, която стоеше встрани от всичко това. Отхапа първия си залък хляб, усети първия вкус. Хареса му. Почна да сърба супата си с такъв апетит, все едно е първата му супа - но то това е първата му супа. От там се прехвърли на пържолата. Погледна я - как да я изяде? Взе ножа и вилицата, наклони леко глава надясно, а след това наляво и почна да я нарязва на малки парченца точно както трябва. Наряза я цялата и чак тогава взе да се храни. Отново възникнаха въпроси - откъде знае това? Кой е „то"? Какво е? И защо съществува затворено зад тези бели стени? Какво има отвъд тях?
Нахрани се. То изпи цяла чаша айран. После погледна към леглото си и се намръщи. Трябваше да се повтори всичко отначало. То се изправи, знаеше, че пак го чака поредното падане, но реши че трябва да се научи да ходи. Направи първата крачка и се залюля наляво, но запази равновесие, разперил ръце. Направи втората крачка. Да, той вече се научи да балансира. След като опита трета крачка, пак тупна долу на пода. Е, почти, но пак направи повечко крачки - стигна до три.
Започна да лази, и лази до леглото. Там се изправи и отново почна да опитва да ходи, този път опирайки се на леглото. Да, така беше значително по-лесно. Направи няколко обиколки на леглото, подпирайки се на него и реши, че вече е готов да опита самостоятелно. Пусна се от леглото и тръгна в посока към масата отново. Да, той вече ходеше още плахо и бавно, но пазеше равновесие, макар и трудно да му се отдаваше от началото, след два-три часа и още 5-6 падания вече се справяше, без да пада. Но умората го тръшна и то отново си легна в леглото и заспа.
Този път то сънува. Беше на място сред много дървета - гора, да, той знаеше какво са дървета, знаеше и какво е гора, но не си спомня откъде и дали е виждал такива. То вървеше из тази гориста местност, най-странното беше, че то носеше дрехи в този негов сън. Бе облечено в спортен панталон и тънка блузка с дълъг ръкав. Разхождаше се само и беше щастливо, чувстваше се щастливо. Попадна на една полянка, тя беше цялата от диви ягоди. То извади едно пликче от джоба си и почна да бере ягоди. А те бяха така сочни и хубаво узрели. То взе една ягода и я нагъна цялата в устата си. Не бе хапвал по-вкусно нещо през живота си. А дали някога въобще бе опитвал ягода?
То посегна към друга, вече за да я слага в кесийката, но тя беше черна. Посегна към следваща, тя също бе черна, той я докосна и тя стана на прах. Но не каква да е прах. Да, определено това не бе прах, беше пепел. То погледна към небето, което преди малко беше ясно и слънчево, а сега то бе мрачно и тъмно...
То се събуди цялото облято със пот. Изправи се и се хвана за главата. Много бе объркан. Какво бе това място? Сън ли бе просто или някакъв далечен спомен? Защо ягодите почерняха? Какво се случи в действителност в този сън? Защо не бе гол като тук, а облечен? Точно сега усети чувството за срам. Тук дойде и една друга мисъл, която по-скоро беше прозрение. То имаше член, значи бе мъж. Мъже и жени. Да, това бяха двата пола, за които се сети. А се сети и за друго много важно. Че той, освен, че огладнява, има и други нужди, да ходи на тоалетна, а той още не бе ходил по тези нужди. А му се ходеше по малка нужда. Огледа бялата стая и видя в един ъгъл тоалетна чиния, бяла тоалетна чиния.
То отиде до нея и се облекчи. Да, за това нямаше никакви проблеми. После усети отново глад и погледна към масата. Тя бе отново заредена добре с храна. То си погледна ръцете. Имаше нужда да се измие, както ръцете, така и тялото си. Имаше гореща нужда от душ. Само че в стаята нямаше никъде нито душ, нито вана
Само една чешма близо до тоалетната чиния. То отиде при нея и отвъртя крана за топлата, после и крана за студената вода. Направи си я подходяща за да се поизмие. И почна, първо изми очите и лицето си. После почна тялото, откъм гърдите, през подмишниците, после члена и задника. Спусна се и към краката. После се огледа, но за съжаление нямаше с какво да се избърше. То постоя така мокро известно време, докато изсъхне. После седна на маса за хранене, погледна гозбите. Беше много гладен, но нещо нямаше апетит след този сън. Започна да си го анализира. В него то бе облечено, сега защо не е?
В него то беше на друго много по-хубаво място с растителност, а тук е в някаква... стая. Най-важното, до което стигна във разсъжденията си - там се чувстваше щастливо, волно, свободно, а тук бе затворено в бяла и много светла стая. Тук имаше най-необходимото. Храна и легло. Но дали бе свободно? Не.
То хапна малко от супата, после стана от масата. И тръгна до близката стена. Докосна я. Тя бе мека и леко топла. То опря ухото си до нея. Звукът, който чу, беше някак си глух и неестествен. Той представляваше леко жужене, и приглушени вибрации. То удари леко по стената с ръка, не се чу никакъв шум, само усети потъването на ръката си в стената. То удари пак този път по-силно. Ефектът беше същият.
То поклати глава и тръгна да обикаля стаята, отначало ходом леко, после забърза крачка и накрая откри, че може и да тича. То тичаше толкова силно, колкото можеше, бе събрало доста енергия за изразходване. Направи три обиколки и вече нямаше сили, гърдите взеха да го горят от умора. Отиде до масата и изпи цяла чаша с айран на един дъх. Закашля се. За малко да се задави, но този път не можа. То въздъхна. Избърса потта от главата си и отиде до мивката. Там повтори процедурата от преди малко. Добре се изми. Проблемът с кърпата обаче си оставаше. Нямаше кърпа. И то отново стоя на едно място до чешмата, докато изсъхне. Когато изсъхна, отиде да се нахрани.
Приключи с яденето и сега вече дойде въпроса „какво да прави"?
Отиде и седна на леглото. Стоя така без да мръдне известно време. После рязко погледна под леглото. Там нямаше нищо. Празно и тъмно, леко прашно.
После извика:
Когато се събуди, имаше неотложна нужда да ходи по голяма нужда. Свърши това велико дело. После се изми и въздъхна. Тази въздишка бе въздишка на отчаянието и скуката. Реши, че не е зле пак да побяга. Тичането го разтоварваше и развличаше при липсата на друго занимание. Този път направи пет обиколки и тогава колабира. Но този път реши да не поема веднага течност. А първо седна, почина си. После отиде да се измие. За негово учудване, този път до чешмата имаше душ, а встрани от него сапуниерка със сапун и един шампоан поставени върху бяло рафтче в стената. В пода под душа имаше направен улей, в който да се стича водата. То се наслади на прекрасния душ. Стоя под него сигурно час. Но то тъй като не знаеше нито колко е часът, нито дали е ден или нощ, не му пукаше колко време е минало. Не бързаше за никъде.
То спря водата и погледна до рафта. Там имаше прекрасен бял халат за баня. То се намъкна в него. Определено се почувства доста свежо. Сега се усмихна, може би за 1-ви път. Почувства се много добре. Седна да яде. Ядеше със страшен апетит. Този път имаше страхотен апетит. Пък и мусаката, като че ли му се услади. Изпи накрая и 2 чаши айран. Този път на масата имаше и десерт. От който той потръпна от удоволствие. Десертът беше една купичка с ягоди. Божичко, ягоди. Той се усмихна още повече и я нападна...
Ягодите свършиха много бързо. То се усмихна самодоволно. За миг забрави за всички тия въпросителни във главата си.
Поседя така около 2-3 минути, без да мисли, изпита някакво особено задоволство. То се изправи и почна да се разхожда напред-назад из стаята. Реши, че няма смисъл да прави опити да задава поредните въпроси. Пак нямаше да му отговорят. Като му омръзна, реши да провери какво знае като значения и какво не. Легна на леглото и почна да мисли на глас:
- Всичко е изчезнало, няма го - Каза тя и започна да плаче. - Няма го, няма го света... - то застана до нея и погледна през прозореца. Отвънка имаше само празнота, черно-сива празнота. После докосна жената до него, но нея я нямаше. То стоеше само в една черно-сива празна стая до прозореца, който гледа към нищото.
Събуди се с вик. Изправи се на леглото хвана се за главата и почна да се клати напред-назад. То трепереше цялото.
Стана от леглото и се насочи към душа, след като мина през тоалетната чиния. Тръгна да пуска водата, но нещо му направи впечатление. Срещу душа имаше отворена врата в стената. То се поколеба. Пусна крана за водата. Тръгна към врата. Обзе го страх, побиха го тръпки. То отново се спря. После тръгна. Излезе на също тъка добре осветен бял коридор. То тръгна по него. В коридора стените бяха същите като в стаята му. То ги докосна, за да се убеди. В дъното на коридора се виждаше тъмните очертания на врата. То не бързаше. Вървеше плахо и бавно. То се провикна :
Стигна до тъмнината. Надникна леко вътре, но нищо не видя, освен мрак.
Реши се да влезе. Влезе. Щом стъпи вътре и срещу него блесна светлина. Тя бе от огромен екран. То направи още няколко крачки и видя пред себе едно кресло, обърнато към екрана. То седна на креслото. То беше нервно. На екрана се показа човешко лице:
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и много го дразнеше. Намираше се в обширна голяма бяла стая, на която стените излъчваха тази дразнещо ярка, бяла светлина. То беше голо, чисто голо. Но какво от това? В главата му минаваха хиляди мисли, хиляди въпроси, нито един отговор.
Какво е то? Кой е? Защо е тук? От къде е? Какво е това място? Защо не помни нищо? Въпросите продължаваха до безкрайност. То се изправи от леглото, и то бе чисто бяло. Легло - ето, знаеше значението на тази дума. Знаеше, че леглото е легло. Първият отговор дойде. „Има надежда" - помисли си То. Стана и тръгна да върви, но не можа да се задържи и падна. „Ох, заболя ме! Болка! Откъде знам тези думи и значенията им, а не знам кой съм, не знам какво съм, от къде съм, защо съм тук! Не мога да се движа! Защооооо?"
Заболя го главата. Направи опит да се изправи, като се набра на леглото, не успя. То удари ядосано с ръка по леглото и извика:
- - Защоооо?
То забърса потта си с ръка, после издаде някакъв стон, не, по-скоро вой, който звучеше толкова тъжно, колкото плач. Очите му се насълзиха. Да, то плачеше. Знаеше и тази дума.
Сви се на кълбо, закри очите си с ръка. Воят, който то издаваше, понамаля. Премина на стенание. После спря. То заспа.
Събуди се от интересна миризма. Отвори очи. Отново тази ужасна светлина. То подуши въздуха, от тази миризма корема взе да му къркори. „Храна!" Поредната дума, чието значение знаеше, но не знаеше защо и от къде. Да, той определено бе гладен, и то доста гладен.
На около два метра от него имаше чисто бели стол и маса. На масата имаше поднос със храна. Тя ухаеше толкова приятно и съблазнително.
То се изправи. Боже, та то не може да ходи. Как ще стигне до храната? Намръщи се. Но коремът му къркореше... не спираше да къркори. Гладът бе обзел цялото му съзнание. То стъпи на белия под. Поколеба се. „Там има храна, аз съм гладен. Трябва да стигна до там. Трябва. Трябва. Трябва да ям нещо." То се изправи. Запази равновесие, като разпери ръце. Опита да пристъпи напред, вдигна единия крак, поколеба се. После плахо стъпи. Първата крачка. Опита да премести другия крак, но той се бе вдървил, не мръдна. Опита пак, вдигна го и се строполи на земята. Удари се в леглото. Почна да лази. Лазеше стремително към масата с храна. Стигна до стола.
А сега? Набра се на стола. Приятната миризма му даваше сила. Хвана се и за масата, за да си помогне. В крайна сметка успя да седне на стола. Беше се отново препотил. Това нямаше значение сега, нали бе стигнал до желаната храна. Също така въобще не му пукаше, че при падането му си бе ударил рамото в леглото и сега то бе синьо и го болеше. Но гладът бе по-силен. То погледна подноса, в паничката пред него имаше превъзходна зеленчукова супа, в друга плитка чинийка имаше свинска пържола с картофи и салатка от домати и краставици за гарнитура. В една кана имаше направен айран. Той си наля в една от чашите, които стояха около каната. Той си взе питка от една панерка, която стоеше встрани от всичко това. Отхапа първия си залък хляб, усети първия вкус. Хареса му. Почна да сърба супата си с такъв апетит, все едно е първата му супа - но то това е първата му супа. От там се прехвърли на пържолата. Погледна я - как да я изяде? Взе ножа и вилицата, наклони леко глава надясно, а след това наляво и почна да я нарязва на малки парченца точно както трябва. Наряза я цялата и чак тогава взе да се храни. Отново възникнаха въпроси - откъде знае това? Кой е „то"? Какво е? И защо съществува затворено зад тези бели стени? Какво има отвъд тях?
Нахрани се. То изпи цяла чаша айран. После погледна към леглото си и се намръщи. Трябваше да се повтори всичко отначало. То се изправи, знаеше, че пак го чака поредното падане, но реши че трябва да се научи да ходи. Направи първата крачка и се залюля наляво, но запази равновесие, разперил ръце. Направи втората крачка. Да, той вече се научи да балансира. След като опита трета крачка, пак тупна долу на пода. Е, почти, но пак направи повечко крачки - стигна до три.
Започна да лази, и лази до леглото. Там се изправи и отново почна да опитва да ходи, този път опирайки се на леглото. Да, така беше значително по-лесно. Направи няколко обиколки на леглото, подпирайки се на него и реши, че вече е готов да опита самостоятелно. Пусна се от леглото и тръгна в посока към масата отново. Да, той вече ходеше още плахо и бавно, но пазеше равновесие, макар и трудно да му се отдаваше от началото, след два-три часа и още 5-6 падания вече се справяше, без да пада. Но умората го тръшна и то отново си легна в леглото и заспа.
Този път то сънува. Беше на място сред много дървета - гора, да, той знаеше какво са дървета, знаеше и какво е гора, но не си спомня откъде и дали е виждал такива. То вървеше из тази гориста местност, най-странното беше, че то носеше дрехи в този негов сън. Бе облечено в спортен панталон и тънка блузка с дълъг ръкав. Разхождаше се само и беше щастливо, чувстваше се щастливо. Попадна на една полянка, тя беше цялата от диви ягоди. То извади едно пликче от джоба си и почна да бере ягоди. А те бяха така сочни и хубаво узрели. То взе една ягода и я нагъна цялата в устата си. Не бе хапвал по-вкусно нещо през живота си. А дали някога въобще бе опитвал ягода?
То посегна към друга, вече за да я слага в кесийката, но тя беше черна. Посегна към следваща, тя също бе черна, той я докосна и тя стана на прах. Но не каква да е прах. Да, определено това не бе прах, беше пепел. То погледна към небето, което преди малко беше ясно и слънчево, а сега то бе мрачно и тъмно...
То се събуди цялото облято със пот. Изправи се и се хвана за главата. Много бе объркан. Какво бе това място? Сън ли бе просто или някакъв далечен спомен? Защо ягодите почерняха? Какво се случи в действителност в този сън? Защо не бе гол като тук, а облечен? Точно сега усети чувството за срам. Тук дойде и една друга мисъл, която по-скоро беше прозрение. То имаше член, значи бе мъж. Мъже и жени. Да, това бяха двата пола, за които се сети. А се сети и за друго много важно. Че той, освен, че огладнява, има и други нужди, да ходи на тоалетна, а той още не бе ходил по тези нужди. А му се ходеше по малка нужда. Огледа бялата стая и видя в един ъгъл тоалетна чиния, бяла тоалетна чиния.
То отиде до нея и се облекчи. Да, за това нямаше никакви проблеми. После усети отново глад и погледна към масата. Тя бе отново заредена добре с храна. То си погледна ръцете. Имаше нужда да се измие, както ръцете, така и тялото си. Имаше гореща нужда от душ. Само че в стаята нямаше никъде нито душ, нито вана
Само една чешма близо до тоалетната чиния. То отиде при нея и отвъртя крана за топлата, после и крана за студената вода. Направи си я подходяща за да се поизмие. И почна, първо изми очите и лицето си. После почна тялото, откъм гърдите, през подмишниците, после члена и задника. Спусна се и към краката. После се огледа, но за съжаление нямаше с какво да се избърше. То постоя така мокро известно време, докато изсъхне. После седна на маса за хранене, погледна гозбите. Беше много гладен, но нещо нямаше апетит след този сън. Започна да си го анализира. В него то бе облечено, сега защо не е?
В него то беше на друго много по-хубаво място с растителност, а тук е в някаква... стая. Най-важното, до което стигна във разсъжденията си - там се чувстваше щастливо, волно, свободно, а тук бе затворено в бяла и много светла стая. Тук имаше най-необходимото. Храна и легло. Но дали бе свободно? Не.
То хапна малко от супата, после стана от масата. И тръгна до близката стена. Докосна я. Тя бе мека и леко топла. То опря ухото си до нея. Звукът, който чу, беше някак си глух и неестествен. Той представляваше леко жужене, и приглушени вибрации. То удари леко по стената с ръка, не се чу никакъв шум, само усети потъването на ръката си в стената. То удари пак този път по-силно. Ефектът беше същият.
То поклати глава и тръгна да обикаля стаята, отначало ходом леко, после забърза крачка и накрая откри, че може и да тича. То тичаше толкова силно, колкото можеше, бе събрало доста енергия за изразходване. Направи три обиколки и вече нямаше сили, гърдите взеха да го горят от умора. Отиде до масата и изпи цяла чаша с айран на един дъх. Закашля се. За малко да се задави, но този път не можа. То въздъхна. Избърса потта от главата си и отиде до мивката. Там повтори процедурата от преди малко. Добре се изми. Проблемът с кърпата обаче си оставаше. Нямаше кърпа. И то отново стоя на едно място до чешмата, докато изсъхне. Когато изсъхна, отиде да се нахрани.
Приключи с яденето и сега вече дойде въпроса „какво да прави"?
Отиде и седна на леглото. Стоя така без да мръдне известно време. После рязко погледна под леглото. Там нямаше нищо. Празно и тъмно, леко прашно.
После извика:
- - Кой съм аз? - нямаше никакъв ефект. - От къде съм? - продължи да вика. После повтори въпросите си още по-силно, и пак още по-силно. Но ефектът бе същият - никакъв отговор.
- - Защо съм тук? - извика, вече без да се напряга, след което заплака и каза съвсем тихо изпод сълзите си: - Защо ме държите, тук?
Когато се събуди, имаше неотложна нужда да ходи по голяма нужда. Свърши това велико дело. После се изми и въздъхна. Тази въздишка бе въздишка на отчаянието и скуката. Реши, че не е зле пак да побяга. Тичането го разтоварваше и развличаше при липсата на друго занимание. Този път направи пет обиколки и тогава колабира. Но този път реши да не поема веднага течност. А първо седна, почина си. После отиде да се измие. За негово учудване, този път до чешмата имаше душ, а встрани от него сапуниерка със сапун и един шампоан поставени върху бяло рафтче в стената. В пода под душа имаше направен улей, в който да се стича водата. То се наслади на прекрасния душ. Стоя под него сигурно час. Но то тъй като не знаеше нито колко е часът, нито дали е ден или нощ, не му пукаше колко време е минало. Не бързаше за никъде.
То спря водата и погледна до рафта. Там имаше прекрасен бял халат за баня. То се намъкна в него. Определено се почувства доста свежо. Сега се усмихна, може би за 1-ви път. Почувства се много добре. Седна да яде. Ядеше със страшен апетит. Този път имаше страхотен апетит. Пък и мусаката, като че ли му се услади. Изпи накрая и 2 чаши айран. Този път на масата имаше и десерт. От който той потръпна от удоволствие. Десертът беше една купичка с ягоди. Божичко, ягоди. Той се усмихна още повече и я нападна...
Ягодите свършиха много бързо. То се усмихна самодоволно. За миг забрави за всички тия въпросителни във главата си.
Поседя така около 2-3 минути, без да мисли, изпита някакво особено задоволство. То се изправи и почна да се разхожда напред-назад из стаята. Реши, че няма смисъл да прави опити да задава поредните въпроси. Пак нямаше да му отговорят. Като му омръзна, реши да провери какво знае като значения и какво не. Легна на леглото и почна да мисли на глас:
- - Аз имам 2 ръце... - То си вдигна ръцете.. - също и 2 крака - последователно помръдна и краката си. То се замисли малко, после пак продължи:
- - Знам, че имам и сърце, то се намира тук, под гърдите ми. - То сложи ръка на гърдите си. - Да, а по-надолу се намира черният ми дроб, около сърцето са ми белите дробове, стомахът ми е тук... - то погали коремчето си. - Имам си и... - То се усмихна - член, само че да имаше с коя да го пробвам. - това го развесели и то се разсмя. Смехът му отекна в стаята. След което то пак стана тъжно.
- - Ще си остана девствен, ако съм го правил, то нищо не помня. - почнаха да му сълзят очите. След което се унесе в сън.
- - Обичам те. - После се гушна в него и го целуна по устните. После пусна ръката между краката му, след което то се настани върху нея. Целуна я по шията, после се прехвърли върху гърдите и, поигра си първо с едното, после с другото зърно, жената изпадна в екстаз и не издържа. Преобърна го...
- Всичко е изчезнало, няма го - Каза тя и започна да плаче. - Няма го, няма го света... - то застана до нея и погледна през прозореца. Отвънка имаше само празнота, черно-сива празнота. После докосна жената до него, но нея я нямаше. То стоеше само в една черно-сива празна стая до прозореца, който гледа към нищото.
Събуди се с вик. Изправи се на леглото хвана се за главата и почна да се клати напред-назад. То трепереше цялото.
Стана от леглото и се насочи към душа, след като мина през тоалетната чиния. Тръгна да пуска водата, но нещо му направи впечатление. Срещу душа имаше отворена врата в стената. То се поколеба. Пусна крана за водата. Тръгна към врата. Обзе го страх, побиха го тръпки. То отново се спря. После тръгна. Излезе на също тъка добре осветен бял коридор. То тръгна по него. В коридора стените бяха същите като в стаята му. То ги докосна, за да се убеди. В дъното на коридора се виждаше тъмните очертания на врата. То не бързаше. Вървеше плахо и бавно. То се провикна :
- - Има ли някой? Кои сте вие?
Стигна до тъмнината. Надникна леко вътре, но нищо не видя, освен мрак.
Реши се да влезе. Влезе. Щом стъпи вътре и срещу него блесна светлина. Тя бе от огромен екран. То направи още няколко крачки и видя пред себе едно кресло, обърнато към екрана. То седна на креслото. То беше нервно. На екрана се показа човешко лице:
- - Здравей. - каза образът от екрана. - Зная, че имаш много въпроси, и сега ще ти отговоря на някои. Но и аз нямам всички отговори. Но ще ти отговоря на основните. На другите сам ще трябва да си отговориш.
- - Какво съм аз? - то зададе въпроса който най-много го глождеше.
- - Да, с това ще започнем. Ти си оригинално копие на разума и тялото на човешките същества, които са живели преди стотици години на една планета, която човеците са наричали „Земя".
- - Аз съм клонинг? - то се изчерви.
- - Не точно клонинг, а много повече от това. Ти си изкуствено създаден обект, но не клониран. Ти си възпроизведен и подобрен. И в теб се събират познанията на цялата човешка култура. Ти нямаш спомени, защото не си част от един човек. Ти си самостоятелна личност. Различна - подобрена личност. Нова личност. Ти ще си началото на новата човешка раса.
- - И все пак съм експеримент? - не бе много доволно от този факт.
- - Успешен експеримент. - лицето от екрана се раздвижи.
- - А какво е станало с останалите от моя вид?
- - За съжаление, не зная точно. Само знам, че са се самоунищожили, по някакъв начин.
- - Защо? - при този въпрос то се насълзи.
- - За съжаление, не знам. Но не се притеснявай, ти ще я възродиш.
- - Как? Аз не съм двуполов.?
- - Да, вече разбрах и този факт. И затова ще се погрижа, погледни в ляво от теб. - то се обърна в ляво от него. Но зърна само мрак. В този момент там се освети едно бяло легло, а на него лежеше момичето от неговия последен сън. Тя лежеше чисто гола, цялата омотана с разни кабели и системи. То се изправи и тръгна към нея. В този момент светлината угасна и тя изчезна. Когато отиде на мястото, дето трябваше да е леглото с момичето, там нямаше нищо.
- - Спокойно - обади се лицето от екрана. - Има време ще сте заедно. Още не е завършена.
- - А ти кой си? - то отново седна.
- - Аз, всъщност, съм ние. Но трудно ще го възприемеш. Защото ние сме много стара и много напреднала раса. Ние възкресяваме светове като вашия. За да спестя поредния ти въпрос, ти се намираш в космоса около твоята планета.
- - Кога ще отида там?
- - Когато ви подготвя за това. Но не се притеснявай, ще стане скоро. Просто още не си готов, както и тя. Вие трябва да си вземете поука от това, което са сторили вашите предци и да се погрижите да не се повтаря.
- - Но как?
© Костадин Койчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Интересен край. Поздрави!
-
Хареса ми много. Определено е оригинално.
Има ли продължение?
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168596
Дано ви хареса!