(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)

    Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
    -А твоето име? –попита Транс.
    -Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го караше да сбърчи вежди в замисъл.
    -Ако желаеш остави инструмента синастрани за момент. Седни, поеми си дъх, и в това време ми разкажи как точно се озова захвърлен на пътя в онази буря.
Транс се обърна през рамо и го погледна с очи които издаваха колко злина са попили. Избърса лицето си и седна на пътя.
    -Да кажем, че бях освободен от длъжност онази нощ. –отговори и отново грабна секирата.
    -Имаш тяло на някой, който не е стоял пред монитор по цял ден. Интересно ми е с какво си се занимавал и за кого си го правил. –каза Релик и се изправи.
    Транс реши да го игнорира. Продължи да разсича цепениците, но сега влагаше малко повече сила във всеки замах. Релик забеляза това, но реши да не отваря устата си. Отново седна и започна търпеливо да наблюдава как момчето работи. Следобедът се изниза и камарата от дърва вече не съществуваше. Заедно подредиха всичко под стряхата. Не обелиха и дума. След като бяха готови, Релик отново се обърна към Транс:
    -Както и да те погледна, всичко издава че душата ти живее зад високи крепостни стени. Моята компания може би ще ти се стори трудна за преглъщане от начало, но те уверявам, че една зима прекарана тук ще те превърне в съвсем нов мъж.
    Транс гледаше в краката си, но видимо се усмихваше изпод дългата си черна коса. Не можеше да повярва, че отново се озова при поредния ментор. От дете бе заливан с погледи преливащи от съжаление. Не познаваше собствените си родители. Не знаеше дали въобще са живи. Беше изоставен още като пеленаче пред вратите на кварталния параклис. Всяка подадена ръка го издърпваше, само за да го предаде на нечия друга. Бе научен да вижда себе си като един прост финансов разход. Беше му писнало да го водят. Повече от всичко искаше свобода, свободата да решава сам за себе си, свободата да направи каквото пожелае от предоставения му живот. Надигна глава и погледна Симеон Релик право в очите, сякаш искаше да му бъде обещано нещо. Релик за момент му се опули, но веднага след това на лицето му грейна широка усмивка и каза:
    -Приеми го като пречистване. Аз се нуждая от компания, а не мисля че ти бързаш за някъде. Нали?
Транс погледна нагоре към извисяващите се борове и преглътна.
    -Ще остана само тази нощ, а на сутринта искам да видя как улавяш закуската ни. –отвърна Транс и влезе вътре. Релик задържа усмивката на лицето си и се прибра редом с него.
    Дъждът се стоварваше, сякаш някой го изсипва с кофи от небето. Транс вече закусваше, ала от Симеон Релик нямаше и следа. В къщата беше призрачно тихо. Погледът на Транс се отклони от закуската и се насочи към вратата на оръжейницата. Релик имаше цяла стая с оръжия които все още не бе показал на Транс, и той беше на път да разбие вратата от любопитство. Катинарът стоеше. Остави закуската настрана. Насочи се право към вратата, като за всеки случай правеше минимално количество шум. Моментът в който посегна да погледне през ключалката, гласът на Релик резонира през трапезарията.
    -Нямам какво да крия от теб, момко. Ето, отвори. –каза той и хвърли малък ключ към момчето. Транс го грабна но с видимо колебание отключи и махна катинара. Релик изглеждаше сякаш бе готов да се спука от смях...Това което последва го оправда. Стаичката беше малка и задушна. Транс посегна да включи светлините. Лицето му се издължи. Беше изигран. Имаше няколко реда лавици препълнени със зимнина. Консервите и бурканите с които Релик прекарваше зимата. Едрият мъжага се заливаше от смях.
    -Наистина ли си помисли, че човек като мен ще притежава цял арсенал? –каза през сълзи и се насочи надолу по стъпалата към него.
Транс постави отново катинара и хвърли ключа обратно към Релик и го попита:
    -Тогава с какво ловиш?
    Релик беше нарамил продълговата карабина с оптика. Свали я от рамо и му я подаде. Оръжието тежеше в ръцете му. Беше качествена изработка, най-вероятно поръчкова. Прикладата беше с идеален размер за да пасне по рамото на Релик.
    -Това е единственият инструмент от който се нуждая за да вилнея в тази гора. –каза той и отново я метна на рамо.
Хвана момчето за рамо и леко го побутна в знак да го последва. Релик грабна два дъждобрана от гардеробчето разположено до входната врата и хвърли единия към Транс.
    -Днес ще се прибереш с първият си дивеч. Не забравяй този ден, защото никога повече няма да усетиш това за пръв път. –гръмогласно каза домакинът му.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ