Точно като в сериал
Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше. - Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър
Както и предполагах... мъжът ми отвори вратата и...
Как не припаднах пак, просто се чудя. Точно като в сериалите. Какво да му обясня и как?! Гледката беше... Всички бяхме в шок.
Станах и излезнах от хола. Влезнах в спалнята и за секунди реших какво да правя. Облякох се, взех си чантата от кухнята и леко затворих външната врата след себе си. Нищо не ме интересуваше. Да става каквото ще! Няма да се обяснявам, най-малко пък да се извинявам, за нищо не съм виновна.
Карах цяла нощ. Спрях чак на сутринта пред първия хотел, който видях. Наех си стая. Пооправих се и слезнах да пия кафе.
Гледах през прозореца. Въпреки това, което ми се беше случило, животът си продължаваше. Нали исках свобода. Е, имах я, а не знаех какво да правя с нея. Трябваше да реша какво ще правя занапред. Никога не съжалявам за нещо, което е минало. Щом се е случило, значи така е трябвало.
Телефонът ми звъни, мъжът ми е. Изключих го. Знам, че може и да се притеснява за мен, но наистина искам да остана за малко сама, за да събера мислите си и да реша какво да правя.
Беше минало доста време. С мъжа ми се чувахме по телефона, но аз все още не исках да се виждаме. Не бях готова.
Тъкмо се прибирах в квартирата си и докато ровех в чантата за ключовете, точно от нищото, както преди, пред мен изникна Петър.
- Здравей!
- Ти?! -
- Аз... Искам да ти се извиня, да ти обясня...
- Мисля, че точно с теб няма за какво да си говорим.
- Моля те!!!
- Безмислено е!
- Мразиш ли ме?
- Има ли значение?
- Обърках ти живота с моята глупост.
- А може да си го подредил... Няма значение.
- Отдели ми само десетина минутки, за да ти обясня! Каня те отсреща в заведението да пием по едно питие.
- О, не! Прибирам се. Отключих вратата.
- Само пет минути ми дай?!
- Заповядай, влез, но само пет... да видим какво ще направиш за това време. Влезнахме, поканих го да седне, предложих му питие и седнах срещу него.
-Хайде, времето ти тече.
Той държеше чашата и мълчеше.
- Така! Докато решиш как да започнеш, аз ще влезна в банята да се освежа. Мисля, че като съм с хавлия, ще ти бъде по-лесно.
Така и направих. Прочетох учудване в погледа му, така и трябваше! Под душа се чудех какво да направя. Мъжът ми ме моли да се върна. Не искам да се връщам. Веднъж ми каза, че всичко ще ми прости, само да се прибера. А как се прощава нещо, което не си направил?! Как?! Ако започна да му обяснявам, ще е още по-глупаво...
Стоях пред Петър по хавлия.
- Е, така по-добре ли е? Имам спомен, че като видиш жена по хавлия, ставаш по-приказлив. Какво искаше да ми кажеш?
Направихме го като по филмите. С бутане на чаши, страстно и диво. Отдавна не съм била с мъж и имах нужда...
Лежахме един до друг без дъх. Той въздъхна тежко...
- Аз му казах, че между нас не е имало нищо. Всичко му разказах.
- Какво?! Защо ми го казваш чак сега?!
- Защото... защото, когато съм край теб...
- И сега? Да се върна при него или...
- Разведох се.
- Само не ми казвай, че е заради мен!
- Аз...
- Мълчи! А дали да не ви задържа и двамата?! Не ме гледай така и си затвори устата! Ти надроби тази каша, ти... Последните ми думи потънаха в страстната му целувка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
"всички неграмотно написани коментари се изтриват" , а за историйката нямам думи 
