Точно като в сериал
Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше. - Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър
Както и предполагах... мъжът ми отвори вратата и...
Как не припаднах пак, просто се чудя. Точно като в сериалите. Какво да му обясня и как?! Гледката беше... Всички бяхме в шок.
Станах и излезнах от хола. Влезнах в спалнята и за секунди реших какво да правя. Облякох се, взех си чантата от кухнята и леко затворих външната врата след себе си. Нищо не ме интересуваше. Да става каквото ще! Няма да се обяснявам, най-малко пък да се извинявам, за нищо не съм виновна.
Карах цяла нощ. Спрях чак на сутринта пред първия хотел, който видях. Наех си стая. Пооправих се и слезнах да пия кафе.
Гледах през прозореца. Въпреки това, което ми се беше случило, животът си продължаваше. Нали исках свобода. Е, имах я, а не знаех какво да правя с нея. Трябваше да реша какво ще правя занапред. Никога не съжалявам за нещо, което е минало. Щом се е случило, значи така е трябвало.
Телефонът ми звъни, мъжът ми е. Изключих го. Знам, че може и да се притеснява за мен, но наистина искам да остана за малко сама, за да събера мислите си и да реша какво да правя.
Беше минало доста време. С мъжа ми се чувахме по телефона, но аз все още не исках да се виждаме. Не бях готова.
Тъкмо се прибирах в квартирата си и докато ровех в чантата за ключовете, точно от нищото, както преди, пред мен изникна Петър.
- Здравей!
- Ти?! -
- Аз... Искам да ти се извиня, да ти обясня...
- Мисля, че точно с теб няма за какво да си говорим.
- Моля те!!!
- Безмислено е!
- Мразиш ли ме?
- Има ли значение?
- Обърках ти живота с моята глупост.
- А може да си го подредил... Няма значение.
- Отдели ми само десетина минутки, за да ти обясня! Каня те отсреща в заведението да пием по едно питие.
- О, не! Прибирам се. Отключих вратата.
- Само пет минути ми дай?!
- Заповядай, влез, но само пет... да видим какво ще направиш за това време. Влезнахме, поканих го да седне, предложих му питие и седнах срещу него.
-Хайде, времето ти тече.
Той държеше чашата и мълчеше.
- Така! Докато решиш как да започнеш, аз ще влезна в банята да се освежа. Мисля, че като съм с хавлия, ще ти бъде по-лесно.
Така и направих. Прочетох учудване в погледа му, така и трябваше! Под душа се чудех какво да направя. Мъжът ми ме моли да се върна. Не искам да се връщам. Веднъж ми каза, че всичко ще ми прости, само да се прибера. А как се прощава нещо, което не си направил?! Как?! Ако започна да му обяснявам, ще е още по-глупаво...
Стоях пред Петър по хавлия.
- Е, така по-добре ли е? Имам спомен, че като видиш жена по хавлия, ставаш по-приказлив. Какво искаше да ми кажеш?
Направихме го като по филмите. С бутане на чаши, страстно и диво. Отдавна не съм била с мъж и имах нужда...
Лежахме един до друг без дъх. Той въздъхна тежко...
- Аз му казах, че между нас не е имало нищо. Всичко му разказах.
- Какво?! Защо ми го казваш чак сега?!
- Защото... защото, когато съм край теб...
- И сега? Да се върна при него или...
- Разведох се.
- Само не ми казвай, че е заради мен!
- Аз...
- Мълчи! А дали да не ви задържа и двамата?! Не ме гледай така и си затвори устата! Ти надроби тази каша, ти... Последните ми думи потънаха в страстната му целувка.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ха-ха-ха... това яко ме изкефи
"всички неграмотно написани коментари се изтриват" , а за историйката нямам думи , но нз дали е вярна. -
Иванова, защо ли не ми омръзва да ми казват "обичам те"?! Петинка и аз те целувам по сладката муцунка!!! Ах, тези мъже! Етчи, аз харесвам по-мълчаливите, защото аз не спирам да говоря. Момичета, обичам ви!!!
-
Е браво бе, сетил се да каже...
Мълчаливи мъже се нароиха напоследък.
Поздрав и усмивка за теб. -
Светланчик къде сиии...?
Липсваш ми, готина българо-руска свежарка, такава!!!
Цунки по муцунки!
-
Иванова, моят муз се измори и трябваше да се погрижа за него. Че без него в сайта не ме искат. Сега пък се появи още един муз и...малей, като се разпиша няма да има спиране. Ако не ме утепат редакторите ще е чудничко, така да знаеш, скъпа моя.
-
Танче, щом обещаваш, ще пиша, дори само заради теб!Кире, благодаря ти! Я какви спомени?! Майче, четворка си е хубаво нещо. Ако нещо не стане поне може карти да играеме баси. Павлина, колко си права ако знаеш! Моите герои ще са много хубави, обещавам. Боряна и ти ме подкукоросваш, а? Пепи, аз нали сънувам цветно и широкоекранно, та понякога със субтитри даже, представи си.Генче, трудничко е с две дини, но ще опитам щом казваш, че може.Радослава, мерси! Стами, мен взе да ме понаболва пуста глава, ама ще свикна. В началото винаги е трудно май.
-
Поздравче Светле за интересния разказ,то си е вярно от много глава не боли
Честита Баба Марта, Светле бъди здрава и много щастлива!!! -
Поздравления!
-
Що не останеш и с двамата.Може пък да ти хареса?Нищо ,че две дини под мишница не можело.Може ,може..
-
Светланка,Светланкатова ли сънуваш нощемЦелувки!
-
Страхотно, Светле! Чакам следващата серия с нетърпение! Поздрави!!!
-
Аааа, ти пиши, ние ще четем. И как може да сравняваш писаното със сниманото??? Тук, ако случайно забравиш главния герой, се връщаш, прочиташ, препрочиташ и пак напред. А в сериалите, ако си пропуснал някоя и друга серия, е, да речем около стотина, иди се върни (не че действието много ще е напреднало, ама...) Пък и тук всеки има свободата да си представя главните герои, а не да му ги определят кастинги
-
по въпроса за четворката, Лажова... знаеш колко харесвам Жон, а ти си падаш по ефенди, така че... едва те навих, нали?
-
Лелелел Светле ,четейки мини-сериалчето от теб(което е прекрасно поздравления) в паметта ми изникна един спомен с една хубава жена, която работеше с мен на морето.Бях само на 19, а като влизаше в кухнята по хавлия и аз забравях всичко и неможах да си затворя устата от приказки. Та права си затова: "Имам спомен, че като видиш жена по хавлия, ставаш по-приказлив."
Скоро ще ти пратя обещаното нещо на майла.
Прекрасно е написаното ти.Браво. -
Ние ще те четем, обещаваме!!! Ти само пиши! Не че си падам по латиносериалите, но твоите разкази са нещо различно! Чета ги на екс, а какво по-показателно от това!
Прегръщам те Светле! -
Дарче, слънце, добре че не съм триглава, че тогава не ми се мисли за милите мъже! А на тебе ти е още много рано!!! Бети, наистина ти благодаря от сърце!!! Павлина, на мен толкова ми трябва и няма да се спра дп 3786 серия. Сериозно ти казвам. Аз имам готов сериал до шеста серия съм стигнала, ама кой ще ме чете, че не се сещам. Така ли се следи сапунен сериал?! Благодаря ви за търпението!!!
-
Хе-хе, добрееееее!!!!! Хареса ми, много!
Но имам предложение за продължение или нов вариант. Разиграй семейната четворка - "любовен четириъгълник" - интересно е като сюжет, а в действителност е бетер латиносериал -
Много съм сериозна! Светле, нали не мислиш, че иронизирам?! Имаш разчупено мислене. Харесва ми да те чета! Историите ти са увлекателни и образни...
-
Майче, ще взема да ти се доверя!!! Бехрин, ти сериозно ли?!
-
Хайде Светле, в теб ми е надеждата, да разправяш после как е ...
Сега на сериозно: може би трябва продължение, с удоволствие ще го прочета... ти ги умееш тези работи! -
колкото повече, толкова повече - напред и нагоре
-
Дали пък да не опитам наистина?! Благодаря ти, Вилдан!!! Анетче, сигурно си много романтична. Благодаря за хубавия съвет, ще разказвам после!!!
-
Уффф, нещо доста се вживях в разказа ти, Светличке. Доста ме натъжи, но въпреки това си викам ,,абе задръж ги и двамата, че до където се стигне. То... от имане глава не боли''!
Спокойна вечер ти желая! -
Разкош!Защо не опиташ и нещо извън хумора, сатирата и забавата?Не че животът ни не е точно това...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
