Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обичаше да мие тенджери. Но той беше момче, мъж щеше да бъде и беше необходимо да разбере, че това не е и няма да бъде негово задължение. Щеше да порасне висок мъж, на когото жените щяха да мият чиниите и той щеше да се отнася към тях като с жени, които трябва да мият чинии. През ум не му минаваше, че ще му се наложи да плаща за това, а и за някои други нужди на високите мъже.

  Плащането беше фиктивно почти, както и задоволяването на другите нужди. Установено отдавна е, че нуждите веднъж задоволени, се появяват отново. А и пак човек огладнява, чиниите отново за мръсни. Има режим на водата, но пък заплатата му я превеждат редовно. И не обяснявай, че само лежите един до друг.

  Яна влезе заедно с Инчето и ги намериха да лежат един до друга. После им изпържиха картофи и ги пратиха за сладолед. Жената, която мие чинии, а после лежи гола, за Ина беше леля, а за Яна - леля Галя, една от трите лели на Ина. Яна често им ходеше на гости.

  Нямаха хладилник. Маргаринът и сиренето ги държаха на първите стъпала на таванското стълбище. Ина и Яна трябваше да ги прескачат, за да се качат да играят на тавана, в голите стаи. Инчето мечтаеше или вярваше, че една стаичка ще ù боядисат и ще стане нейна. А долу, в четирите обитаеми стаи, живееха баба, дядо, четири сестри и три деца, като бройката варираше в зависимост от това колко лели са си довели мъж. И съответно неговото дете.

  През някои лета мравки имаше навсякъде в къщата, в четирите стаи, във възглавниците и в кутията с маргарин. В такова лято се роди третото, най-малко дете. Майка му, леля Зоя, беше руса, със светли очи и нос с лунички, висок тънък глас и вероятно лунички в душата.

  Следващото лято детето - Анелия, също синеока, се учеше да ходи. Оставяха я в проходилка, вързана за кушетката на бабата.

  Всички възрастни в семейството пушеха, но това не беше голям проблем, защото в магазина на Ася Ася продаваше вафли от кутия за петнайсет стотинки бройката. Ина и Яна ги ядяха бавно, на пластове, за да им е вкусно по-дълго. Внимателно отлепяха коричка от коричка и изстъргваха фъстъчения крем помежду им със зъбки.

  За високия мъж обаче това бе периферия. Неговата, леля Галя, нямаше деца. Той е баща на Яна. По-късно развиха странна, нездравословна връзка между родител и дете. Но той, нали, това не го усеща. Яна отгледа интересна способност да строи отношения според желанията си, по-често според социалните щения. Тя си остана в периферията обаче, защото е неговата вселена, в неговата вселена тя горе долу усещаше какво се случва и предпочете да остане извън кръговете му на внимание.  Често той се хвалеше с нея и най-вече как той е помогнал, даже не помогнал, а съградил. Яна не бе изключителен човек, но също можеше да кара околните да вярват в обратното. До време го можеше, после се измори и ù омръзна да го прави. Сега се чуди с какво да се захване, на какво да посвети мисълта си. За жалост намира неподходящи начинания.

  Новелите стават кратки, мислите и те. Само че за него четенето на книги беше упражнение неважно, несериозно, граничещо с леност. Защото мивката е пълна с чинии.

  На Юлия не плащаше, за Юлия е женен, вече фиктивно. Юлия четеше книги. И работеше, и отглеждаше дъщеря им, и миеше даже, но пусто, четеше! А Галя не. Галя иска пари и мие чинии, и лежи гола. Идеална, мечтана жена. Галя изслушва безкрайните му разсъждения за природата на неговата извечна правота, безплодни почти колкото беше и Галя. Слушаше и виканиците, защото с парите му издържаше и семейството си - трите ù сестри, майка си и баща си и трите деца - вече пораснали, но не съвсем. 

  Ако той спре да ù плаща, тя ще се скрие в къщата с четири стаи, и четири тавански. Ще вика полиция, когато той се напие и крещи под прозореца. Докато се успокои, да му излязат тия дяволи от главата и пак даде пари.