Цветът на очите му е особен, сякаш е потопил зениците си в най-дълбокото на океана и после е посипал прашец, взет от лъчите на слънцето. Приятелката ми казва за него, че има очи, които приличат на море в бурен ден. Не съм убедена, но ми действат магнетично и понякога се чувствам като хипнотизирана пред неговия взор. Мога да седя с часове и да го гледам. Всеки път откривам по нещо ново. Дори снощи точно преди да си тръгна забелязах, че до устните му, от лявата страна има тънка бръчица, толкова тънка, сякаш драсната с писец. Сигурно е случайно. Чертите на лицето му са по-скоро груби, носът му е остър, така си представям някой висш бог от Олимп. Излъчва сила. Недосегаемост. Самота. Зов. Сякаш носи в себе си всичко онова, за което бълнуват жените, макар и скрито, макар и забулено под туника, откриваща силните му колене. Той е толкова съвършен! И мълчи. Не укорява, не обвинява, не разпитва, не те тревожи с недоизказаност или прекалено язвително поведение. И ми става трудно, и по трудно кога ...