17 sept 2007, 0:59

Толкова различен 

  Prosa
1553 1 3
2 мин за четене
Себе си ли търся или теб. Вече не знам колко дни се лутам из тъмнината на любовната болка и не разбирам какво се случва с мен. Не разбирам и с теб какво се случва. В един момент ми липсваш,искам да те видя, да те докосна, да целуна меките ти устни... А когато се доближим, ти си толкова студен. Протягам ръка, но ти сякаш бягаш надалече. Изведнъж всичко наоколо замръзва, а моето сърце се сковава от студа, с който го обгръщаш ти. В очите ти има пламък, който не съм виждала другаде... има толкова много живот, толкова много любов и щастие. Ти си добър, истински си... Толкова много качества... и тъкмо мисля, че започвам
да те опознавам... тъкмо мисля, че се доближавам до теб и ти се връщаш няколко хода назад.
Никoй никога не ми е действал така, както ми действаш ти. Никога не съм се побърквала толкова от нечия усмивка и никога не съм желала толкова много нечии устни... Когато вкусих от плода на щастието с теб... нямаше по-щастливо момиче от мен, а когато за първи път ме нарани, все едно заби нож в сърцето ми... и всеки следващ път го забиваш все по-надълбоко. Когато ти се обадя, си толкова смутен... сякаш за първи път чуваш гласа ми в слушалката. А преди не беше така. Преди ти всеки ден се сещаше за мен, казваше, че ти липсвам и ми обещаваше света.
Никога не си бил като другите... всеки казва нещо, но не го върши. Когато ме спечели, ти не бе такъв. Усмивката винаги грееше на лицето ти и сякаш това бе, което толкова силно ме привлече. Странен си, различен си... и не искам да променям нищо в теб, но... толкова е дълбока раната, която ми нанася твоето безразличие. Мисля за теб постоянно. - Ден и нощ. Сънувам те, а на сутринта отново ти си пред очите ми. Когато видя дневна светлина, си мисля дали си някъде навън или пък спиш и не виждаш колко хубаво е. Вечер се чудя дали си на работа или пък вече си си вкъщи... дали вече си в леглото или си на масата със семейството си. През нощта, когато се събудя, за да пия вода, се чудя
какво ли сънуваш...
Мисълта, че мога да те загубя, ме побърква... а защо толкова съм се привързала, защо ми липсваш така... Нямам сама за себе си никакво обяснение... полудявам и не зная какво да правя. Никoй не ми е действал така, никoй никога не е бил така безразличен и същевременно толкова заинтересован от мен. Никoй не ме е целувал с такова желание и не се е отнасял с такова невнимание...
Не разбирам... не разбирам. Знам единствено, че ми липсваш всяка минута, в която съм далеч от теб и че копнея във всеки един миг да виждам очите ти...
Дано да си щастлив, с или без мен... и нека никога пламъкът не изчезва от очите, а усмивката от лицето ти. Влюбена съм в теб и точно затова съм готова да си отида, за да си щастлив... ако това е, което поискаш ти, аз ще го направя!
Не разбирам... но сигурно и не трябва!

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да...знам,че е тъжно.Обаче...не ми остава друго освен да си продължа напред и да съм силна,нали така!
  • Ех миличка...да,ти поне знаеш защо е станало.Най-неприятното е дори да нямаш обяснение за случващото се...Но..както са казали хората-"всяко зло за добро"...А да чакаме...животът е твърде кратък,за да чакаш някой да се сети какво има!
  • ... ами какво да ти кажа не знам... изпитах го същото,но аз поне знам защо стана така..
    Само едно ще ти кажа ... ВИНАГИ търси ИСТИНАТА... от нея зависи как ще продължи животът ти занапред...УСПЕХ!!!
    Мъжете са страхливци.. и "порасват" бавно.. можем да ги чакаме или да "бягаме" ...
Propuestas
: ??:??