Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Старата съблекалня на нефункциониращия завод, в която се беше подслонил, пък, имаше ток и санитарни условия. Наследената соц печка Диана го топлеше прекрасно. 
 Това, което си нямаше, Мартин беше, зимно яке. В едно от шкафчетата намери стар, вълнен, мъжки балтон, който миришеше на застояло и старателно го почисти и изпра, но въпреки усилията му, дрехата беше вехта и протрита, и стигаше почти до глезените му. "Важното е, че ме топли" - каза си наум, навлече го и тръгна да си търси късмета по улиците на Пловдив. 
 Заради студеното време, имаше оскъдно движение на пешаходци и нищо за правене, а с този огромен балтон движенията му бяха забавени, и биеше на очи. 
 Една сутрин, разхождайки се в периферията на главната, Мартин съзря пълен микробус без охрана. Зареждаха един от хубавите магазини за дрехи на центъра. Колата беше оставена безпризорна с отворен багажник, а отвътре се погаваха, наредени на релса, чисто нови якета. Без да му мисли, момчето се приближи, огледа се и дръпна първото яке, което успя да докопа, заедно със закачалката. Доволен, бързо го ската под балтона и се прибра вкъщи. 
 Дълго време се оглеждаше на витрината на един търговски център с новата си придобивка. Малко му беше голямо, но щеше да порасне, имаше толкова много джобове и вътрешен джоб, и топлеше. Така не се набиваше на очи, затова успя да да си подсигури още някоя консерва. 
 Един ден, минавайки покрай едно училище, Мартин чу викове и подигравки. Група момчета се подиграваха на свой съученик. Дърпаха го, бутаха го и ругаеха. Марти веднага се отзова и разбута хулиганите. По лицето на момчето се стичаха сълзи. 
 - Спокойно - каза Мартин. - Кажи ми кои са и ще им разкажа играта! Спри да плачеш! 
 - Все едно, никой няма да ми оправи якето - възкликна момчето и придърпа скъсаните ръкави. - С мама живеем на село, всеки ден идвам пеша.... 
 Мартин се изправи и въздъхна. "Старият балтон ме топлеше, пък ако видя някой от ония глупаци, ще го набия и ще взема неговото яке!" - помисли. В следващия момент свали новата си придобивка и я метна на гърба на момчето с думите: 
 - Заповядай, чисто ново, да те топли! Продължавай да ходиш на училище!
 Очите на битото момче светнаха и то внимателно започна да пипа материята. Докато вдигна поглед да благодари на Мартин, той вече беше прескочил оградата и сновеше по улицата. 
 "Всеки заслужава малко топлина в това студено време!" - мислеше си Марти на път за неговото леговище с усмивка на уста.