20.01.2022 г., 17:40

Топлина

1.1K 2 2
2 мин за четене

  Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Старата съблекалня на нефункциониращия завод, в която се беше подслонил, пък, имаше ток и санитарни условия. Наследената соц печка Диана го топлеше прекрасно. 
 Това, което си нямаше, Мартин беше, зимно яке. В едно от шкафчетата намери стар, вълнен, мъжки балтон, който миришеше на застояло и старателно го почисти и изпра, но въпреки усилията му, дрехата беше вехта и протрита, и стигаше почти до глезените му. "Важното е, че ме топли" - каза си наум, навлече го и тръгна да си търси късмета по улиците на Пловдив. 
 Заради студеното време, имаше оскъдно движение на пешаходци и нищо за правене, а с този огромен балтон движенията му бяха забавени, и биеше на очи. 
 Една сутрин, разхождайки се в периферията на главната, Мартин съзря пълен микробус без охрана. Зареждаха един от хубавите магазини за дрехи на центъра. Колата беше оставена безпризорна с отворен багажник, а отвътре се погаваха, наредени на релса, чисто нови якета. Без да му мисли, момчето се приближи, огледа се и дръпна първото яке, което успя да докопа, заедно със закачалката. Доволен, бързо го ската под балтона и се прибра вкъщи. 
 Дълго време се оглеждаше на витрината на един търговски център с новата си придобивка. Малко му беше голямо, но щеше да порасне, имаше толкова много джобове и вътрешен джоб, и топлеше. Така не се набиваше на очи, затова успя да да си подсигури още някоя консерва. 
 Един ден, минавайки покрай едно училище, Мартин чу викове и подигравки. Група момчета се подиграваха на свой съученик. Дърпаха го, бутаха го и ругаеха. Марти веднага се отзова и разбута хулиганите. По лицето на момчето се стичаха сълзи. 
 - Спокойно - каза Мартин. - Кажи ми кои са и ще им разкажа играта! Спри да плачеш! 
 - Все едно, никой няма да ми оправи якето - възкликна момчето и придърпа скъсаните ръкави. - С мама живеем на село, всеки ден идвам пеша.... 
 Мартин се изправи и въздъхна. "Старият балтон ме топлеше, пък ако видя някой от ония глупаци, ще го набия и ще взема неговото яке!" - помисли. В следващия момент свали новата си придобивка и я метна на гърба на момчето с думите: 
 - Заповядай, чисто ново, да те топли! Продължавай да ходиш на училище!
 Очите на битото момче светнаха и то внимателно започна да пипа материята. Докато вдигна поглед да благодари на Мартин, той вече беше прескочил оградата и сновеше по улицата. 
 "Всеки заслужава малко топлина в това студено време!" - мислеше си Марти на път за неговото леговище с усмивка на уста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...