- Здрасти… Аз съм, да… Охо, единадесет часа стана… Така е – по това време се събирахме на пицарията… Недей, че почнах и аз да се облизвам… Да, бе – носят ми салати у дома… Защо поръчки? Моят за какво е? Отива, изпълнява поръчката ми, носи…
Сега съм пред масата, сипвам си бяло вино… И аз се сещам… Направо бяс ме хваща на гая карантина. Като в затвор съм. Чудя се с коя да се хвана… Не, има работа. И аз от компютъра си работя, ама иначе…
Друго беше, друго…
Сутрин се спасявам от моя рано-рано. Към десет съм в службата. Тоя видиш, с оня похихикаш, трета ти разкаже топла клюка, пък ти й поднесеш още ароматна новост… И стане единадесет…
Да, нашето време… Ех, тая пицария! Помниш – като се съберем, като викнем по едно вино… За начало… Салатки – нали сме все на диета, все тестено не ядем… И току-що усвоените клюки – на масата. Тая разкаже, оная допълни, другите бързат да вадят и те сочните новинки…
Пък сега…
Умирам от скука! Какво моят? Ма, ти къде го видя? О, сама ходиш за салата? Аз не бих мог ...