(това което искам да ти кажа но няма как)
не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми
кажи ми как да продължа да те гледам в очите
изреченията нямат начало и край
защото
без теб няма начало и край
всичко
е сиво
дали не се борих
за и против
дали не опитах
какво всъщност правех
и защо се озовахме тук
не знам думите
не знам на кой език са
и има ли език
който да превежда на сърцето
къде свършихме
и как свършихме тук
а се будех до теб
и само това помня
и искам да заспя до теб
искам
всичко в теб
и лошото
и доброто
и най вече теб
думи думи думи
както каза хамлет
дори не искам да чувам
за препинателни знаци
и главни букви
нямат значение
всичко е еднакво
дали съм с тоя или с оня
нали теб те няма
еднакво е
сиво е
няма те
разни неща ми се губят
ключовете
телефонът
сърцето
умът най вече
не виждам
не мога да те видя
не чувам
гласът ти не ме достига
не усещам
ръцете ти къде са
не помня
забравих вкуса на устните ти
и само морето
и как спеше спокоен
и само прибоя
и чаша тъмна бира
на плажа
и само чайките
и само зората
и само теб
и само това помня
защото те няма
да ми припомниш
какво друго имаше
откъде започнахме
къде свършихме
бъркотия от думи
изречения
и такива неща
сутрин аларма часове междучасия
вечер някакъв филм и заспивам
и само това ми се върти в главата
няма те няма те няма те
няма
никого
номерът ти в телефона
още си стои със сърчицето вдясно
нали се сещаш <3
всичко е някакво странно
и сиво
и черно
и бяло
и червено
и всякакви цветове
кой намали контраста
на монитора
на очите ми
на живота
и песните
които ми пееше
за да заспя
но аз не заспивах
докато ти беше буден
и се будех в ръцете ти
и имаше значение
и имаше смисъл
всяка малка дума
всеки залез на плажа
всяка стъпка в пясъка
имаше
значение
сега няма
някакъв си пясък
пясък колкото искаш
някакви си стъпки
ще изчезнат с вълните
някакви си плажове
колко ги има такива
някакви си залези
ами то всеки ден залязва
някакви си думи
думи думи думи
прекалено много думи
прекалено малко казано
прекалено много глупости
прекалено малко истини
прекалено много чувства
прекалено малко изказани
не стигат думите
на всички езици
както и да ти кажа обичам те
все няма да ме чуеш
а празните редове
са за онези моменти
когато и аз не зная за какво мисля
а там където свършва редът
свършва и мисълта ми
за да започне пак откъдето е спряла
или откъдето е почнала
от теб
всичко започва
и свършва
все при теб
все в очите ти
все в ръцете ти
все в съня ти
все в начина по който се будеше
когато аз се събудя
букви
хгиухадуфахфуъеху
фуиануфие
какво казват
някакви си букви
от клавиатурата
или от химикалката
или изречени
букви
думи
изречения
стихотворения
все безсмислени
опити на отчаяни хора
да си кажат смислени неща
но как да кажеш важното
когато думите
не са измислени още
искам да ти кажа
че те обичам
че ми липсваш
че всичко
но няма как
няма да ме чуеш
дори и да искаш
няма да разбереш
дори да опиташ
а ти ще искаш
и ще опиташ
о да
но няма значение
то пък какво ли има
косинуси квадрати логаритми
литературни произведения
биохимия
и химиобиология
история
всичко е история вече
там остана
при царете
от миналото
но няма да се помни като тях
и ще се повтарят нашите грешки
моите
и твоите
най вече моите
защото съм глупачка
защото не разбирам
защото понякога да рискуваш това което имаш
не е смелост
а страх
че може и да се окажеш недостоен да го имаш
няма как да ти кажа всичко
а и не знам как
а и не мога
а и май не искам
или всъщност искам
виждаш ли
без теб не знам какво искам
камо ли къде отивам
дадох ти толкова много
не си го искам обратно
то е за теб
защото няма думи
които да кажат какво съм ти дала
и какво съм ти взела
и накъде отиваме
няма знаци по пътя
няма и завои
напред към нищото
или каквото там има напред
не мислиш ли че ни е рано
да губим смисъла на изреченията
и вярата в думите
и в това че те могат да са истини
нямам сили вече
да отричам
нито желание
да признавам
история
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Текстът е много добър, асоциативен и чувствен и ако авторката наистина е на 15 г., получава адмирации и от мен.
-
Христо, това, което казвате с Румяна, би имало повече смисъл, ако наистина текстът беше прозаичен, само 'дето формално и смислово е повече поетичен, а и...
Само за протокола: водите с по 40 обиколки на земята около слънцето ( година се нарича) на авторката. -
doreto66 (Дора Павлова): Правилно си решила да се публикува в "проза", само че е трябвало да обясниш на авторката, че е по-добре да го разтовари от купищата ненужни повторения и като думи и като смисъл и вместо на близо 300 реда да го напише на 15, а не да го разтегля като пружина.
Щом е толкова поетично, тази поетичност щеше да си проличи и като проза.
А това твое определение "показно", прощавай, но е, меко казано, доста пресилено. -
Мисля, че текстът е поетичен, но прекалено разтеглен, заради множеството повторения на (почти) едни и същи неща и в тази връзка ми се струва, че би станал по-добър, ако авторът реши да го редактира и посъкрати част от вертикалния обем. Като цяло ми харесва; има потенциал, много повече от доста публикувани неща в раздел Поезия напоследък.
-
Пет пъти прочетох поради това,че прочетох възторжени фрази от редакторката!Но освен едни детски несвързани и по детски глупави знания и незнания и объркани понятия в които няма никакъв смисъл нищо друго не прочетох! Освен да приема,че съм изключително тъпа и не виждам смисъл в безсмислието!!!
-
Задъхващо истинско! Страхотно е!
-
Ако това е проза, какво е поезия?
Браво, момиче! -
(бел. ред. към ananke): изкуших се (за миг-два) да променя категорията - определено НЕ Е "прозаичен" текстът. но пък (мисля си) е показнò творение, където и да е публикувано.
-
"И това ще мине..." А думите - не/достатъчни или не - остават!
Хареса ми този текст. Да не говорим, че макар и да е пуснат в проза ( малко необяснимо за мен!), тук има повече поезия, отколкото на много други места в този сайт. -
Изумително!!! Аплодисменти...
-
и има ли език
който да превежда на сърцето
-
ооо, да!
п.п. препинателните знаци в заглавието са махнати от мен - нямаха никаква работа там. скобите също са моя добавка.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
