Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто… ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през цялото време. Като някой треснат от хормони гимназист съм. Тъпа работа.
Страхувам се, че онзи може да й посегне. Щом го е правил преди, пак ще го направи. А аз няма да мога да я защитя. Но тя има глава на раменете си, би трябвало да схваща простичките закономерности.
Онзи гадняр я бил обичал! Дори и да е така, ако те обичат десет човека, и за десетимата ли ще се омъжиш! Женска му работа! Мъчи ме, че не мога да разбера какви са чувствата ѝ към него. Дали той не я държи с нещо друго? С пари? С деца? Дори не разбрах дали имат деца. Няма отърване от него, ако е родила.
А към мен какво изпитва? Това, че ме помоли да пренощува вкъщи нищо не означава. Пак добре, че ме позна. А дали в кабинета не е у ...