Танцуваме по езерната повърхност и от всяка наша стъпка се раждат водни пеперуди. Обвити сме, като в искрящ гейзер от тях. Залезът е прекрасен с медно-розовите си отблясъци, а музиката на валса трепти във въздуха. Толкова нежна, ефирна, сякаш пеят небесата и...
Кой идиот спря звука?! Защо, така вони и потъвам?! Навсякъде е гадна, зеленикаво-кафява слуз. Блатната помия е до врата ми. Срещу мен върху една тръстика е кацнала жаба, която проговаря:
- Целуни ме и ще се спасиш!
Всъщност имам ли избор, смърт от задушаване с кал и спасение. Накланям се и я целувам... В главата ми сякаш се търкалят празни варели... Поглеждам отражението във водата... Ужас!!! Аз съм жабок!!!
- Събуждай се. Време е за инжекцията.
Отварям очи, а над мен е ангел небесен с прекрасни очи. Тихо прошепвам:
- Благодаря ти, Ангел мой!
- Не ми квакай. Докторът иска да експериментираме ново лекарство.
Защо между пръстите имам ципи? И тая вещица, така зверски ми заби иглата. Добрее... чеее... заспии... вааам...
- Смятате ли ...