(ноември – декември 2019 г.)
Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Благия държеше стария будилник до главата му с надежда да го чуе. Нищо не помагаше. Мъжът спеше блажено и пет пари не даваше, че автобусът за столицата ще мине през селото точно след половин час, а друг после нямаше. Накрая Барие се приближи и нежно го погали по лицето. Мъжът отвори очи с блажена усмивка, питайки: „Вече сме женени, нали?“, на което момичето отговори стеснително:
– Все още не…, но закъсняваме за автобуса.
О, Док имаше опит в приготвянето за броени минути! Дори морски пехотинец би му завидял. Домашният таласъм Герчо като жонгльор от китайски цирк мяташе всичко необходимо към Монката и скоро докторът застана на прага, готов за път и победи. Малко криво му беше, че улицата пред к ...