- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с дрезгав глас изпълни цялата зала със силен шум. Това бе режисьорката на постановката "Три дни преди смъртта". За студентите от НАТФИЗ тя беше много важна, тъй като щяха да я изнасят в чужбина и то не в коя да е държава, а в Италия. За пръв път щяха да играят на чужда сцена.
Десет минутната почивка мина бързо. Трупата не се състоеше от много актьори. Главната героиня беше Алисия. Младо и жизнено момиче, мечтателка. С прекрасна визия и изразително лице, тя омайваше публиката. Нейният партньор ( тук е мястото да вмъкна, че "Три дни преди смъртта" се разказваше за двама влюбени, борещи се за забранена любов), в който тя бе влюбена не само във спектакъла, бе Стелиян. Имаше още трима-четирма младеж ...