Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.

Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.

Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.

Баща му, Симеон Велики, настояваше да се изучи в Магнаурската школа и един ден да наследи трона.

Царят се отнасяше скептично към магьосническите умения на Боян, въпреки хорската благодарност, и искаше наследникът му да е добре образован, за да продължи културното дело.

На следващия ден Боян потегли към Константинопол, придружен от свита, каквато се полагаше на ранга му.

Свикнал обикновено да пътува сам, сега се чувстваше малко неудобно, но трябваше да спази протокола.

Ромеите посрещнаха с почести сина на великия владетел.

Боян се чувстваше неловко от цялата ситуация. Той не правеше разлика между простолюдие и  благороднически родове. За него имаше добри и лоши хора.

Мина почти година в школата, а блестящият му ум го отличаваше от останалите възпитаници.

Повечето ромеи го мразеха заради това, но не смееха открито да му го кажат.

Оставаха още няколко месеца до завършване на обучението, след което трябваше да поеме към дома, но съдбата го срещна с двама души, които завинаги щяха да променят живота му.

Арамейските адепти видяха в негово лице човека, който ще разкрие пред света истината за Твореца.

Водеха дълги разговори, скрити под булото на нощта, когато нямаше кой да ги безпокои.

В денят на посвещението искаха да се закълне във вярност към каузата, вярност към бога.

В трите потира, сложени пред него, капна по една капка от кръвта си - една за Отеца, една за Сина и една за Светия Дух, след което се сля завинаги със Създателя.

От този момент знаеше, че неговото царство вече не е тук...