В разгара на лятото се чувстваше отпаднала ,от жегата или от това,че е сама .Мълчеше почти по цял ден или се ядосваше на времето ,на шума ,на кучето и на какво ли още не .Ходеше на работа,

но се усмихваше  насила .За две години преживя

много ,загуба на близък приятел ,недоверие ,

агресия и сплетни от завистници .Беше млада и хубава все още ,но смехът й вече не кънтеше звънливо и очите , усмивката й бяха потъмнели. 

Реши да провери все пак по нетрадиционен начин какво я очаква и въпреки отчаянието посети врачка . Оная я изгледа отгоре до долу и почна да цъка с език:

-Тю ,не е хубаво момиче ,до три месеца  ще умреш!

-Ама как така ,аз нито съм болна ,а и съм млада !?

-Не знам това казват картите ,а те не лъжат !

Измъкна се от стаята на врачката и просълзена тръгна към къщи .

Леко залиташе като замаяна от тежките думи .

Плака дълго . После изведнъж вдигна глава , изтри сълзите ,почна да почиства ,изкъпа

кучето ,отвори прозорците ,дълго рови в гардероба ,намери красива лятна рокля още с етикета, необличана  .Гримира се ,нави си дългата коса ,обу токчета и излезе на разходка. Реши ще прави всичко като за последно ,няма какво да губи . Усмихваше се ,хората също се усмихваха .Тръгна към морето седна на пейка в парка на слънце и се загледа във вълните .До нея се приближи прекрасен млад усмихнат мъж .

-Може ли да седна до вас ,вие сте много изящна!-каза

Нямаше какво да губи ,направи му място .Не помни какво си говореха ,само прекрасната му топла усмивка и нежни ръце .

Минаха три месеца ,години,а те бяха заедно ,като в приказка вечно влюбени .

Мислеше си ,че на врачки не трябва да се вярва и все пак беше много благодарна ,че картите бяха излъгали.