Слънчевите лъчи се заиграваха с трепкащите от ветреца нежни листенца на брезичката, извила тънка снага до красивата двуетажна къща. До ствола й, усмихнато сгушена до рехавата й сянка, разпръскваше благоухание кадифеночервената роза. Едно лястовиче се стрелна толкова близо, че едва не закачи с крилце листеннцата надвиснали над балконския свод.
Подпряла лениво глава, Кети стоеше на балкона и гледаше малката си русокоса дъщеричка, седнала уверено на голямото все още за ръстта й велосипедче БМХ. Спомняше си своето детство. Майка й, винаги екстравагантно елегантна, комбинираше облеклото си и от нищото създаваше нещо, така че да изглежда както се харесваше. Баща й беше твърде тесногръд и с изключитлено беден речник, това го беше превърнало от весел младеж, както го описваше майка й, в злобен и завистлив мъж. Скандалите между тях двамата още стряскаха сънищата й. Не че нямаше хубави мигове, за които си спомняше с умиление: излетите в планините, риболова по различните язовири, морските лета и ...