В ролите:               Доника - Jane_d (Деси Инджева)

                                 Мира - Mili4ka (Мила Нежна)

В ролята на Христо - рожденика Романтик (Христо Костов)

Мира връхлетя като хала в кабинета. Усети се чак като отвори вратата. "Слава богу, подранила съм, Доника още не е дошла". Часовникът на стената показваше осем без десет. Въпреки, че бяха толкова близки, Дони не преставаше да ú прави забележки за експанзивното нахлуване. Стряскаше се всеки път, понякога дори подскачаше от стола, от уплах пребледняваше и твърдеше, че сърцето ú ще изскочи. "Поне чукай на вратата, бе Мира... ще изкараш акъла на някого така..." примолваше се отчаяно тя, но не - Мира всеки път забравяше, почукваше едва когато вече бе отворила вратата с гръм и трясък и връхлетяла като ураган в стаята. Навсякъде влизаше по този начин, понякога се забавляваше на стреснатите, вцепенени физиономии на хората, друг път съжаляваше, че ги е стреснала, а зад гърба си чуваше да я наричат хала, ураган, вихрушка, фурия... Всъщност каквото и да кажеха, все щеше да е вярно, но тя просто не можеше да се сдържи - темперамента ú беше такъв, дори не можеше да върви нормално като хората, а беше устремена така, сякаш по петите ú я следваха триста хиляди демона. Поради тази причина не можеше да носи обувки по-високи от 5 см., но честно казано не се притесняваше за това - ръстът ú беше нормален за жена, а когато се изправеше и изкараше на показ цялото богатство, с което Бог я бе надарил и което тя умело подчертаваше с облеклото си, повечето мъже работещи с нея забравяха изобщо за какво иде реч и къде се намират...

Двете с Дони бяха толкова противоположни по характер, че всичките им колеги се чудеха как изобщо е възможно да се разбират толкова добре. "Две жени на едно място сами по себе си са проблем, но две жени като Мира и Дони на едно място - това вече е цяло бедствие" често казваха за тях, и се чудеха как досега за толкова години очаквания от тях сблъсък на характери още не се е осъществил. Докато Доника беше спокойна, уравновесена, здравомислеща, невероятно интелигентна и държаща на принципите си жена, Мира беше гръмогласна шегобийка, разюздана до нетърпимост, на моменти дори леко подмолна, с невероятна дарба да иронизира всичко и всички. Успяваше да постави конкретния човек на точното му място - така неоспоримо, че никой не можеше да ú възрази. Затова колкото и хора да я харесваха, толкова не можеха да я понасят, но същото се отнасяше и за Дони. Поради мълчаливият ú характер повечето я смятаха за надменна  и претенциозна, с високо мнение за себе си, без да си правят труда да я опознаят. Може би професионализма и у двете надделяваше, а може би се допълваха по някакъв начин, някаква странна симбиоза между фината, деликатна Дони и властната, нетърпяща противоречие Мира. Повечето хора от фирмата не само се стараеха да избягват всякакви сблъсъци с тях, а ограничаваха контактите и комуникацията само в рамките на служебното. Но не всички бяха така. Поне Христо не бе един от тях. "Ех, Христо..." - всяка мисъл за него караше Мира да въздиша замечтано. Дони също. Мира отдавна беше забелязала смущението и отнесения ú поглед, когато Ицо влезеше в кабинета им... Дони също не пропускаше вълнението на Мира, когато Ицо беше покрай тях, въздишките ú...

Бяха го назначили на работа във фирмата преди три години, и като при всички новоназначени веднага се намериха "доброжелатели", които да го посъветват да стои по-настрана от ДониМира, както съкратено наричаха тандема. Само че той, за жалост, или може би за щастие не се ръководеше от "съветите" на околните, а предпочиташе сам да преценя хората около себе си. С течение на времето в него се настани онова неудържимо привличане и към двете, толкова различни и по външен вид и по характер жени, че неусетно намери постоянното си място в този така наречен тандем. Бе толкова различен от останалите мъже, не само във фирмата, а и изобщо, че двете колежки и приятелки често коментираха защо, по дяволите, няма повече мъже като него... или поне техните да се доближават поне мъничко по характер до неговия... Всяка сутрин Ицо не пропускаше да мине през кабинета им, да ги поздрави с поредния оригинален и в типично негов стил поздрав: "Здравейте, двечки... чародейки очарователни..." Друг път пристигаше рано, поднасяйки на Дони цвете с думите: "Цвете за цветето ми", а на Мира, която знаеше, че обожава сладко носеше бонбони придружени с комплимента:" Бонбонче, за бонбончето ми...". Толкова мил, романтичен и деликатен беше Ицо, че двете с удоволствие прекарваха голяма част от времето си с него, от ден на ден се пристрастяваха все повече към компанията му и увлечението и на двете растеше пропорционално... В очите на Ицо се четеше същото възхищение, стремеше се да използва всеки малък повод да бъде покрай тях и... както винаги, между мъж и жена можеше да има И нещо повече, ако не беше толерантността на Ицо - той сякаш обожаваше и двете жени, всяка с прелестите и недостатъците ú, и не можеше, или не искаше да избира измежду тях... Както веднъж спомена - дори само приятелството между тях бе за него толкова ценно, че не би се спрял пред нищо и никой за да го запази. Дони и Мира веднага прозряха измежду думите му - избереше ли някоя от тях, разваляше автоматически отношенията си с другата, а никой от тях тримата не желаеше това...

Дони пристигна в офиса с четвърт час закъснение и бе силно подразнена от този факт... Принципността ú, и невероятната дисциплина, която притежаваше се бунтуваха срещу тази лековерна постъпка... Да закъснее за работа, тя, която беше безупречен професионалист!? Не се побираше в кожата си от раздразнение! А най-вбесяващото беше, че причината за това закъснение се оказа двучасовото контене и приготовления у дома... Дони, определено беше суетна, но това... това граничеше с някакво безумство!?... И то само заради Ицо! Господи, тази мисъл я влудяваше неистово! Тя, която винаги беше затворена книга за който и да било мъж. Толкова самоуверена и дистанцирана... Сега с първично нетърпение и трепет, обгърнал сетивата ú се контеше за да усети онзи възхитен поглед в очите на Ицо, който жадуваше да вижда, отново и отново... Дони не притежаваше натрапчивото сексуално излъчване на Мира, нейната съперница за сърцето и вниманието на Ицо, но имаше чар, който дискретно прикриваше зад привидната външност на педантична и дисциплинирана жена... Никой не знаеше какво бушува зад тази хладна маска - лицето ú! Дони жадуваше да отдаде този плам, дълбоко вкоренен в същността ú на Ицо и само на Ицо... Разтърси ожесточено главата си, за да изгони тези мисли, които неимоверно пречеха на работата ú... Ужасно трудно се съсредоточаваше напоследък в офиса и това я правеше не толкова трудоспособна, каквато се очакваше от нея да бъде! Непрестанното, мълчаливо съперничество между нея и Мира, за вниманието на обаятелния Ицо, възпрепятстваше работоспособността ú... Това, което учудваше Дони бе факта, че тя се впусна през глава в този водовъртеж от чувства и емоции, без да я е грижа какво се случваше с работата и как колегите ú подозрително я наблюдаваха. Усещаше, че забелязваха промяната в нея. Неколкократно получаваше закачки и подмятания от другите мъже в офиса, които по някакъв начин се чувстваха пренебрегнати от липсата на внимание... Винаги я ухажваха, но тя никога не позволяваше да си играят игрички с нея... Държеше ги на дистанция. Сега обаче Дони, като че ли разцъфваше под погледа на всички и някакво странно излъчване витаеше около нея... Изхождайки от тази промяна колегите ú я подкачаха, но тя бързо ги слагаше на място с две приказки... Само не и Ицо! Нейният прелестен рицар. С каква топлина в очите си и поднасяше букет цветя... В такива моменти всички прегради изградени от Дони рухваха за миг и тя ставаше нова, различна, очарователна... Усмивката, грейнала на лицето ú смекчаваше строгите черти и тя се превръщаше в съблазнителна изкусителка. И това, не остана незабелязано от мъжете, които се домогваха до нея! Колегите шушукаха, че виновникът за тази промяна в Дони е Ицо... Ширнаха се небивали клюкини и слухове... Доника с незаинтересованост махаше с ръка на всички приказки и се оставяше на емоцията да я владее... " Нека си приказват, какво толкова"... Единственото, което я притесняваше и всяваше смут в душевността ú, бе Мира и нейното съперничество за вниманието на Ицо... Мира беше природна съблазнителка. Изкуството на изкусяването ú беше вродено. Дони не бе пропуснала факта, че Ицо  попаднал под влиянието на нейния чар, се разкъсваше помежду двете им... Искаше Ицо за себе си, но интуитивно усещаше, че ако той направи избор, отношенията между Дони и Мира ще се разпаднат. Колкото и да я привличаше Ицо тя не искаше да къса нишката на взаимоотношенията си с Мира... Предстояха интригуващи и напрегнати дни... Така или иначе трябваше да има някакво раздвижване, без значение каква стихия щеше да се отприщи... Дони го предусещаше и тръпнеше в очакване на неизвестното... Мислите и препускаха стремглаво и я отвеждаха далеч в едно мечтано бъдеще... Доника разтърси глава, за да прогони тези мисли. Днес не му бе времето за авто психоанализи и разсъждения! Днес бе денят на Ицо, неговият рожден ден. И колкото и да се раздвояваше от чувствата, които я изпълваха, днес щеше да се отдаде на част от тях... на по- хубавата част...

" Какво ли се е случило... Дони никога не закъснява! Аз - винаги, но тя?... И то точно днес, на рождения ден на Ицо?" - Мира следеше с притеснен поглед стрелките на часовника, който вече показваше почти осем и петнадесет. Днес се беше събудила извънредно рано, може би от нетърпение, от дългото очакване на специалния ден и приготовленията за него. Приготви необичайно грижливо и старателно тоалета си, и пре-доволна от това, което виждаше в огледалото се оказа на работното си място с цели десет минути по-рано. "Ех, защо шефа не беше тук да ме види..." - обикновено всички я виждаха как тича като хала по коридорите в осем и пет, но днес... "Така и ще си остана - неоценена!"- въздъхна с примирение Мира. Но безпокойството у нея растеше - Дони все още не бе дошла, а се бяха разбрали тя да донесе подаръка за Ицо. Мира беше осигурила хапване и пийване по повода, но без подарък... не върви. Когато стрелката се закова на 8 и 15, вратата се отвори, и Дони влезе някак сконфузена. "Ееее, хайде бе, момиче! Щях да тръгвам да те търся! Казвай какво стана - да не сънува как целуваш Ицо? И да не ти се излизаше от розовия сън? Донесе ли подаръка?"- Мира засипваше Дони с въпроси, а тя мълчаливо и със същото гузно изражение, с което бе пристигнала събличаше палтото си. Когато спомена за целувката през лицето ú мина сянка на раздразнение, но както винаги се въздържа и не каза нищо. Извади от чантата си луксозно опакования парфюм и го остави на бюрото пред Мира. "Е, хайде сега, моля ти се, не се сърди, нали си ме знаеш каква съм... Извинявай, нали вече ми прости? На всеки се случва да закъснее, хайде сега..."- нареждаше Мира, а вътрешно съжаляваше, че е издразнила колежката си. То и на нея самата да ú паднеше, щеше да попилее Ицо от целувки, ама с пустата си голяма уста... не можеше да се сдържи и да не подкачи другите... Непрекъснато се заричаше да си мълчи, че заради шегите ú половината от колегите не говореха с нея, а останалата половина изобщо не ú вярваха, но... явно беше по-силно от нея. Нямаше да си забрави как шашна Иванова още първия ден след назначаването ú. Какво я бутна да ú каже, уж под секрет, че работи във фирмата защото е любовница на генералния директор... Докато се усети, Иванова го беше разнесла по всички отдели, а уж беше нова... Чак когато ú казаха, че всъщност генералния директор е жена, се усети, разбра, че се е изложила и повече от нея не излезе никаква информация. Поне такава, която бе чула от Мира, и поне не, докато не я провери. Част от колегите се кефеха и поздравяваха Мира: "Мирче, тебе трябва да те назначим да тестваш всички новопостъпили... Виж каква клюкарка излезе Иванова!"- смееха се те. Останалите клатеха глава и вдигаха рамене равнодушно." Такава си е джабра Мира, уж сериозно, а вечно ще те хързулне, не се търпи, така че по-добре да не й обръщаме внимание..." Единствения човек, който не само търпеше и понасяше Мира, а дори харесваше и защитаваше беше Дони, а тя сега така да я засегне... Да, Ицо определено беше болна тема за нея, от километър се усещаше. Затова Мира пренасочи разговора към предстоящата изненада за Ицо: "И така, кога ще му поднесем подаръка? Според мен най-добре когато дойде при нас на обед - хем ще го изненадаме, хем ще полеем...". На вратата се почука, и обекта на обсъждането им надникна в стаята. Двете млъкнаха сконфузено. " Как сте, прелестни?" - ухилен до ушите попита Ицо, а Мира, сякаш на пружини скочи към него и започна да му честити, придружавайки всяка дума с целувка. "Иценце... миличко... любимичко! Честит рожден ден, съкровище! Да си ни жив и здрав, хубавецо! И прав и корав също, храбрецо! Ох, спрете ме, че ще го целувам до довечера! Ще те изям, прекраснико чудесен!". Ицо, изчервен, мънкаше някакви благодарствени думи и смутено гледаше към Доника. Тя още по-смутено наблюдаваше как Мира притиска прелестите си в него и го целува където свари. "Да... определено успя да го развълнува..." помисли си с известна доза съжаление, но подканвана и дори подбутвана от Мира пристъпи срамежливо към него и го целуна, едва докосвайки бузата му. Сякаш стаята се изпълни с напрежение, някакъв едва сдържан заряд между двамата...

Доника беше изтръпнала до връхчетата на пръстите си и сякаш се рееше на два сантиметра от земята. Така се чувстваше при всяка поява на Ицо, а когато я погледнеше право в очите, изпадаше в своеобразен екстаз... Точно в тези мигове си представяше какво ли щеше да е, ако Ицо я приютеше в обятията си!?... Не, не трябваше да си го помисля в негово присъствие, защото погледа ú се променяше и наподобяваше поглед на жрец, изпълняваш обред, обладан от силата на емоцията... Чисто и просто тя самата смяташе, че изглежда налудничаво... Трябваше да се контролира и да не изкарва на показ до такава степен това, което върлуваше в нея... Тази вихрушка от жар, страст и мания по Ицо... Е, да, но точно днес нямаше да си слага спирачки и ограничения... Точно в деня на рождения ден на Ицо. Бе положила толкова усилия да се преведе в умопомрачителен вид за рожденика и сега нямаше да позволи на тези предразсъдъци, дълбоко вкоренени в нея, да помрачат обаянието на момента. Доника, смутено наблюдаваше хищническата хватка на Мира, която се беше обесила на врата на Ицо, заграбвайки цялото му внимание... Стискаше, нервно палци и се чудеше къде да насочи погледа си... Нямаше да се дразни, не и днес! А, и умилителния поглед, с който я погледна Ицо, над рамото на Мира, успя да я успокои донякъде... Тръпката обаче се засилваше и на моменти Доника усещаше как тялото и се втриса от неудържимата емоция... Най-после Ицо успя да се откопчи от задушаващите прегръдки на Мира и плахо запристъпва към Дони... На лицето му грееше най-главозамайващата усмивка, която окончателно приспа всички страхове и притеснения на Доника. Ето, протегнатите ръце на Ицо я сгушиха с безмерна топлина и страст, добре прикрита зад невинно приятелско потупване... На Доника не ú убягваха страстните прехвърчащи искри, въпреки приятелски подхвърляните реплики и кикот на Ицо... В този кикот се криеше силна нервност, а може би и неуспешно прикрита жар, която преливаше и ставаше необуздана... Доника винаги бе имала способността да усеща много повече от това, което хората желаят да покажат. Интуицията ú беше изключително силна и в опита си досега Доника бе успяла да разбере, че никога не я подвеждаше. Така и в този момент, около тях витаеше спотаено напрежение, което всеки момент щеше да ескалира...

Всичко това , което усещаше Дони, се въртеше с бясна скорост и в главата на Мира... Макар и да подозираше това, Доника не бе сигурна. Хвърли бърз поглед на Мира и дъхът и спря от това което прозираше в очите ú... Мира, гледаше толкова стръвнишки, че за момент Дони си помисли, че ще се нахвърли на Ицо и ще го разкъса...

Макар привидно шеговити и приятелски, целувките бяха разпалили Мира. Усещането на ненатрапчивия, приятен аромат, на допира до тялото му, на макар и моментното усещане, че той се поддава и увлича в прегръдките ú, повлякоха в неудържим поток мислите ú.  Бързия поглед към разтрепераната Дони ú беше достатъчен - решението, което бе взела е правилно. Дони също я усети - когато Мира беше превъзбудена очите ú ставаха почти жълти и страничния наблюдател можеше да я оприличи на разгонена тигрица. Животинското в нея преобладаваше, а това, което прочете в очите на Дони ú бе достатъчно. Без да мисли повече се приближи до вратата и завъртя ключа. Ицо беше така прехласнат в прегръдките на Дони, че нито усети, нито чу как Мира ги приближи бавно. Тя обви нежно ръцете си около кръста му и бавно започна да го целува зад ухото. Ицо се сепна за миг, дръпна се изненадан, но това, което прочете в очите на двете жени го накара да захвърли и последните си задръжки и да се отдаде на нежните им ласки. " Вратата... да не влезе някой..." успя да промълви, целувайки Мира. Тя с жест му показа, че е заключила, а в това време устните ú сновяха по шията му. Ръцете на Дони не спираха да го галят, и преодоляла стеснението си бавно разкопчаваше ризата му - копче по копче... От страстта обзела тримата сякаш в малката стаичка температурата се покачваше, въздухът се бе сгъстил от едва сдържания сексуален заряд и Мира имаше чувството, че поредната малка искричка между тях би взривила всичко наоколо, отнасяйки с експлозията техните тръпнещи и жадни едно за друго тела... Не спираха да се докосват и целуват, възбудата им растеше главоломно. Справила се с ризата, Дони обхождаше гърдите на Ицо с целувки, а в това време разтрепераните му ръце сваляха оскъдното облекло на Мира. Обсипваше рамената и гърдите ú с нежни докосвания, устни, език, играеше със зърната ú, а тялото на Мира тръпнеше освирепяло и жадно за още... Дони слизаше по-надолу и  все по-надолу, докато не покри с целувките си онова негово, тръпнещо и отдавна жадуващо ги място... От удоволствие Ицо загуби равновесие и се опря на бюрото, а в това време Мира нежно приповдигна Дони. Искаше ú се да се присъедини към целувките по тялото на Ицо, но... имаше време за това. С бавно движение свали блузата ú. "Колко е хубава..." помисли си миг, преди да впие устни в нейните. Докосваше гърдите ú през малкия дантелен сутиен, освободи ги от него и целувайки ги, хвърли подканващ поглед към Ицо да се присъедини. Той не чакаше повторна покана и двамата покриха всеки милиметър от тялото на Дони със страстни целувки. Ръцете му се плъзгаха по кожата ú, галейки я бавно слизаха все по-надолу, премахвайки и последните останки от оскъдното ú бельо. Гальовната игра между двете красиви и страстни жени го взривяваше, а когато двете заедно го обгърнаха и заувиваха телата си като лиани, стимулирайки по всевъзможни начини тържествуващата му мъжественост, той не издържа, и със стон на облекчение проникна нежно в Дони. Застаналата пред нея Мира не спираше да целува гърдите ú, да прави нежни, бавни кръгове с език по кожата ú... Запленена от усещането Дони бе притворила очи, отдадена на бавните, но нарастващи интензивно тласъци на Ицо. Пленителните, непознати ú досега ласки на Мира я разпалваха неимоверно и тя усети как я заливат постепенно умопомрачителните вълни на оргазма. Тялото ú тръпнеше и се извиваше, а Ицо стенеше, че не издържа повече... Излезе бързо от нея, положи я върху бюрото и се зае с устни да удължи удоволствието й... Мира обхождаше с език мъжествеността му, попивайки бавно сладките сокове и на двамата. Когато Дони се успокои, Ицо страстно приповдигна Мира на бюрото. Възбудена до краен предел го прие надълбоко в себе си. Ръцете на Дони галеха гърдите ú, а устните ú заглушаваха дивашките, първични стонове на удоволствие, които се изтръгваха от обезумялата от страст Мира. Когато я обзеха първите тласъци на оргазма, сякаш тайфун се разрази по малкото бюро. Осъзнавайки разрушителната ú сила, Ицо се стараеше да поема тежестта ú с ръце, а Мира се мяташе, яростно вкопчена в него, хапейки го по устните, врата, забивайки нокти в гърба му... Ицо се разпалваше още повече от тази страстна вихрушка в обятията си, тласъците му ставаха все по-скоростни, дълбоки и разтърсващи, докато не усети как го връхлита прилива на унищожителен, непознат по силата си досега оргазъм... Първа се окопити Дони. Впи устни в него, и с наслада поемаше капките от бликащия фонтан на мъжествеността му. Мира, все още под влияние на изживяната наслада се присъедини към нея като в просъница. Ицо потръпваше, стоновете му не спираха, а двете жени продължаваха да го целуват още и още...

От смущението и неловкостта в началото не бе останала и следа. Когато се облякоха, сгушени в прегръдките на Ицо продължиха да се галят и наслаждават на близостта си. " А сега?..." пръв наруши тишината Ицо. "Какво сега? Сега - на работа! А обедната почивка ще продължим..." с усмивка му отвърна Мира. Тримата се засмяха, може би при мисълта да останат заедно чак дотогава... Ицо тръгна към вратата, но преди да я отвори се спря, обърна се и неуверено каза: "Момичета... вълшебници мои... исках само да ви кажа, че никой, никога не ми е подарявал по-хубав подарък за рождения ден... Благодаря ви!" Върна се и отново целуна Дони и Мира. "Ице... хайде, тръгвай...! Ако продължиш така, до обяд ще я откараме!" изпрати го Мира до вратата с шеговит тон. "Тогава... до обедната почивка, палавници!" - намигна им Ицо на тръгване...

" Мира! - влетя в стаята Иванова - какво е това пиене на кафе по два часа? Три пъти идвах, вратата ви все заключена!"- Иванова възмутена тръшна папките на бюрото. "Ами! Кафе! Тройка на разсъмване си правихме с Доника и Ицо, какво ти кафе...!"- сериозно й отговори Мира. В очите на Иванова за секунди проблесна онзи интригантски блясък, но явно си припомни как Мира я извози и с яден тон процеди: "Да бе, да... Тройка! Да не си мислиш, че пак ще ти се вържа... Разправяй си, кой ли ти вярва?..." - изстреля се като торпедо и тръшна вратата след себе си. От съседното бюро Дони се кискаше скришом. " Мире... Ама как успяваш все такива да ги редиш..."

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ИЦЕ!!!