10 oct 2019, 7:41

Тролът от виртуалната канализация

662 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

 

 Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякулация.

 Погълна импулсите на така и нереализираният материал и похотливо се огледа. Очите му мазно се плъзнаха по отходните шатри, от които още лъхаше смрадта от предходни негови канализационни обходи... Потри доволно ципестите си длани и се приготви за старта, а пълният му ясно с какво корем отново се обади... Аналната нужда да освободи съдържанието му, го подгони с мазохистичен удар по изгърбените плещи. И то скочи.

 Подобно на нещо, изплувало от тоалетна чиния, първото му включване прие формата на думи и се провикна "Вище ме" дълбоко някъде, там където може би, се намира дебелото черво на Глобалната мрежа. 

                         *****

 Съществото пред лаптопа се изпърдя, после изпадна в див оргазъм, погълна резултата от него, заизвива тяло, сякаш преминаваше през тесните тръби на древна канализация, и изкрещя. 

- Вижте ме!...

                         *****

 И за пореден път единствено огледалото видя трансформацията... 

 Зеленото, лигаво нещо пред монитора се хилеше, щракаше с ципестите си пръсти, а с дългия си, лилавокафяв език докосваше сензорния екран, направлявайки своят виртуален аватар... човек...

 

12.07.2019.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...