Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз нищо не знам за света навън..."
И тогава забеляза белия цвят на свободата, но докато още в него се зараждаха вибрациите на възхищението, реката на живота се стовари върху му, и го понесе из тунелите на неизвестността... Лудостта на движението го потресе. Все пак досега в краткото си битие се бе наслаждавало единствено на топлината, спокойствието и уюта от общуването с неговите себеподобни, в тясната утроба на бившия си дом.
Пътят, по който прелиташе, носено от цунамито, бе мрачен, но не с онзи мрак, на който бе свикнало.И все пак тъмнината поне я познаваше... Но страхът от неизвестното го побъркваше, а въртопите, през които преминаваше, ставаха все по-диви и яростни... То, горкото, вече направ ...