28 jul 2019, 23:36

Трябва

  Prosa » Otros
711 1 0
2 мин за четене

        Тези слова, такива слова,  може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита:  „Какво искаш от мен?“. Как можех да му отговоря открито? Аз съм толкова свита и затворена в себе си, макар че давам вид, че не е така. Сега съм му написала стих, който ще му даде отговор на въпроса му, но не зная дали все още иска да го чуе. Не знам и къде да му го пратя, защото той е блокирал всички сигурни пътища, които водят към него, но съм го написала в тайното ми дневниче там може да го види. Не ми вдига и телефона си, когато му звъня, примряла от притеснение за него. Страхувам се за него, защото го обичам до лудост, до болка. Не знам как бих живяла ако него го няма в този свят.

        Виждам го как преминава по отсрещния тротоар, с онази неговата си походка, която толкова обичам. Знам, той беше там на морето, на далечния бряг. Беше по червени бермуди на бели цветя. Познах го по походката, но беше с друга жена слаба и красива, а аз съм толкова незначителна. Как мога да се меря с такива красиви жени, които го заобикалят? Не знам дали се опитва да стигне до мен? И ако се опитва, защо не го направи открито. Защо просто не дойде при мен да хване лявата ми ръка, на която все още стои онази гривна – оброка ми към него и да ми каже открито „Трябва да си поговорим! Ела с мен!“. Бих тръгнала разбира се, че бих тръгнала. Нима не знае това или се страхува точно от това? Той знае, че единственият дом, който искам под звездното небе, е неговата топла, мъжка прегръдка. Без него умирам бавно, но сигурно. Ръцете ми изтръпват, сърцето ми не е добре, а душата ми ридае тихо и печално. Знам, че и той не е добре, защото често ходи при приятелката ми аптекарка за лекарства или за нерви, или за сърце, а преди никога не е ходил.

        Ох, това е жива мъка между нас! Трябва да я прекратим! Трябва да се разберем открито и без посредници! Трябва!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...