19 oct 2011, 11:24

Трябва 

  Prosa » Bosquejos literarios
1418 0 4
2 мин за четене

ТРЯБВА

Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото е нужно, за да съм, и притежавам всичко нужно, за да се задържа.
Въпросът е не какво трябва да се случи, за да се събудя след автомобилна катастрофа, а кога ще изпадна в кома.
Кога ще имам времето, така нужно ми, събуждайки се след клиничната смърт. Това ще е токовият удар, решил да ме спаси от дървено легло, защото да живея, без да обхвана нещата вътре в мен, е равносилно на пътуване към рая, без да съзнавам, че дяволът е сложил трендафили вместо карамфили, за да привлече точно онези силните, но не и могъщи.
Трябва! - за да позволя на съдбата да се пробва да ме спре или събори; та тя в момента не ми се и подиграва даже, тя е убедена колко незапомнен  ще е некрологът ми - но не. Няма да го направя, няма да бъда поредният обнадеждаван от надеждите си и сломяван от неспособността да отприщи същността си.
Тя - същността, тя прави мечтите реалност, не силата на ума. Слабостта в началото е бебето, опитващо се да изкачи 21 етажа, а неумеещо да направи дори 11 стъпки, без да се върне до първия етаж... То се колебае, казва си, че няма да успее; може би ще се изкачи - може до средата, но вярва, че асансьорът ще го върне в корема на майка му - едното място, за което ще се оправдава: "е, така се случи, какво да направя", защото се заблуждава, че има право на извинения - но няма.
Та бебето си казва, че не заслужава да се роди и предпочита никога да не напълни дробовете си през своята трахея. И все пак - вътрешно знае, че има за какво да се пореже и да си извади млечен зъб, има за какво да бъде навън, знае, че може да извае собствен свят, свят, в който ще допусне малко, но истински неща; много, но заслужаващи си до една цели. Сигурен е, че ще стигне етажа, макар вече забравил номера или височината; просто знае, че ще е там, дишащ същия въздух като останалите, но по друг начин - дишащ така, че да бъде запомнен от вятъра...

© Николай Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е първото ми произведение и най-интересното е, че както си стоях вкъщи изпитах тази нужда да напиша нещо и започнах дума по дума... Пиша просто първите 2-3, които ми идват на акъла, без да знам какво следва, осъзнавайки изведнъж, че се получават свързани, последователни и градивни изречения, с един конкретен контекст... За съжаление втори път не ми се е получавало, но ме съмнява, че това е защото не вярвам достатъчно в нвсъзнателното създаването на нещо такова...
  • Интересен си, определено! Продължавай, ще следя какво пишеш!
  • "няма да бъда поредният обнадеждаван от надеждите си и сломяван от неспособността да отприщи същността си"

    Много ми хареса,дълбоко е и категорично!Поздрав!
  • "Свят, в който ще допусне малко, но истински неща;"Насърчително, много!Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??