„Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето. От тук усещам аромата ѝ на мандарини и кориандър. И стегнатото ѝ дупе усещам под басмената рокля на голо...“

Такива сладки мисли се въртят в главата на младия Фернандо Родригес докато слиза от автобуса един ден по-рано от командировката в Мадрас. Запътва се с бодра стъпка към къщи, където го чака страстта.

- Хуанита, прибрах се, красавице – почти връхлита в топлата къща. Насреща му млад мускулест гринго е превързал собствената му хавлия с малки корабчета и котвички около голото си тяло. Без много да му мисли Фернандо замахва и стоварва гипсовата мадона, която строшава черепа на любовника. Тялото пада безжизнено и по теракотения под плъзва черна локва кръв. В следващия миг вратата на спалнята се отваря и на прага застава голата Консуела, най-добрата приятелка на Хуанита.

- Какво става, Консуела? Къде е Хуанита? Кой е тоя, мътните ме взели? – мълвят устните на Фернандо, който разбира какво е извършил. Консуела се е омъжила млада, но любовта отлетяла бързо.  Лежащия в кръв и парчета гипс явно е поредния ебач, в който търси доказателство, че още е желана.

- Какво направи, Фернандо – мълви в транс голата жена без следа от  свян. Приближава се до сащисания Фернандо и обвива нежно тресящото се рамо така, както може само една красива, гола жена – аз видях, бедни ми Фернандо, спокойно скъпи. Видях как Густаво те заплаши – продължава с глас, който може да отпусне и напрегнат амортисьор на парен локомотив – и си получи заслуженото, нали! Ти само се защитаваше и аз ще го кажа, където трябва!

Фернандо Родригес сяда на един тапициран стол и усеща как тялото му постепенно спира да се тресе. Консуела ще го защити. Защо го прави? И защо през цялото време стои гола пред погледа му без капка свян?

- Всичко ще се нареди, ще видиш. На Хуанита ще кажем, че тоя мерзавец Густаво се е изплашил и те е нападнал. А ти в самоотбрана си го халосал с гипсовата мадона – това окончателно го убеди, че всичко ще се нареди в негова полза. Погледна към своя ангел спасител, но в погледа ѝ видя дяволско пламъче.

- А ти ще ме задоволяваш. Само веднъж седмично, това е цената ми.