Той не я обичаше, но тя беше отдавна в живота му и той трудно би се разделил с нея завинаги. Тя го правеше слаб, а тя беше силната. Имаше само едно име.
Беше хладна и бавна, може би беше и красива, но той никога не я беше виждал. Беше я усещал толкова близко до себе си, толкова добре я познаваше, че почти беше изградил един образ в съзнанието си, който постоянно се опитваше да коригира, защото всеки път я усещаше малко по-различна, по-променена от предишната им среща и още по-близка от тогава.
Тя често идваше при него. Обичаше да остават насаме, защото само тогава можеше да властва над него необезпокоявана от никой и от нищо. Тя го обичаше, както обичаше всички останали. За нея той беше една от всички онези изтерзани души, но когато оставаше с него, забравяше за останалите и се наслаждаваше пълноценно на това, което прави.
Когато идваше при него, той я чувстваше толкова близка, толкова интимна... само негова, но истината беше, че я споделяше с много други самотници. Може би тя беше еди ...