22.07.2007 г., 17:31

Тя

1.1K 0 2
1 мин за четене
 

Той не я обичаше, но тя беше отдавна в живота му и той трудно би се разделил с нея завинаги. Тя го правеше слаб, а тя беше силната. Имаше само едно име.

Беше хладна и бавна, може би беше и красива, но той никога не я беше виждал. Беше я усещал толкова близко до себе си, толкова добре я познаваше, че почти беше изградил един образ в съзнанието си, който постоянно се опитваше да коригира, защото всеки път я усещаше малко по-различна, по-променена от предишната им среща и още по-близка от тогава.

 Тя често идваше при него. Обичаше да остават насаме, защото само тогава можеше да властва над него необезпокоявана от никой и от нищо. Тя го обичаше, както обичаше всички останали. За нея той беше една от всички онези изтерзани души, но когато оставаше с него, забравяше за останалите и се наслаждаваше пълноценно на това, което прави.

 Когато идваше при него, той я чувстваше толкова близка, толкова интимна... само негова, но истината беше, че я споделяше с много други самотници. Може би тя беше единствената му утеха и понякога той дълго мислеше, пушейки поредната цигара, че може би е прекалено привързан към нея, че може би за него тя  е единственото спасение от всекидневната горчивина... спасение от живота.

 Тя идваше и го обладаваше изцяло, уморяваше го бавно, малко по малко, а когато го почувстваше напълно изтощен, а себе си - достатъчно задоволена, лягаше до него и го прегръщаше с такава нежност и странна хладнина, че в тези моменти той я чувстваше така интимна и сладка, че му се искаше да не го напуска.

 Може би след време той щеше да се привърже още повече към нея и щеше да осъзнае че я обича, да я пожелава все по-често и по-силно.

 Нейното име беше Тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...