Абе, аз откачам ли???
Красавицата изчезна…
Не, беше си там. Но… Скелет с хилещ се череп, с черно наметало, в ръка коса с бляскаво острие…
И никой наоколо не реагира. Всъщност, пиеха си кафета и чайове, дърпаха от цигарите – въпреки забраната никой не протестираше, устните се движеха, но…
Тишина…
Страшният образ изчезна. И се появи пак красавицата.
- Те не ни виждат. А ти убеди ли се?
- Смъртта?
- Най-после… - въздъхна тя – Трябва ли да заемам любимия на хората вид, та да разбере някой коя съм?
- Смъртта?
- Не, не идвам за теб. Все още, де… Просто ми е скучно едно и също – пристигам, махам с косата, някой ангел или дявол поема душата и – всеки по пътя си. Защо ви трябваше да измисляте този образ, а…
- Смъртта? ...